Българските обичаи се коренят в далечното минало и са здраво преплетени с историята и християнската религия.
Нестинарството е много стар български обичай, 
който се е практикувал в няколко села в Странджа планина. Ритуалът в автентичния му вид се извършва в Деня на св. св. Константин и Елена – 21 май или на 3 юни (по стар стил). Нестинарите се подготвят за танца, като цял ден стоят затворени в параклис, пазещ иконите на св. Константин и Елена и слушат тъпани и гайди, изпълняващи 
специалната нестинарска мелодия, след което нерядко изпадат в транс. Привечер изпълняват специалния си танц върху жарава. При танца винаги се държи с две ръце икона на св. Константин и Елена. Интересното е, че никога не нараняват или изгарят краката си.
Кукерите са друга местна традиция, която има своите аналози и в други общества по света. Кукерските игри са специални обредни ритуали, провеждани най-често по време на Нова година и Заговезни. Те се изпълняват само от мъже, които обличат предварително изработени от всеки участник специални маски и костюми.
С кукерите и ритуалния им танц хората гонят злите сили и демони в началото на всяка година, за да продължат напред пречистени и заредени с положителна енергия.
Може би най-същественият символ на България е обичаят да се правят и подаряват мартеници за здраве и берекет в началото на месец март. За българите това е символ на новото начало, на здравето и добрата реколта. В България на особена почит са традициите, свързани с жизнения цикъл – раждане, кръщене, сватба и погребение. Именните дни също са на почит в страната, като най-известни от тях са Ивановден, Гергьовден и Димитровден.
Най-големите празници, почитани от българите, несъмнено са Коледа и Великден – това е времето, когато цялото семейство се събира, няколко поколения празнуват заедно, обединени от чувството за принадлежност към здравото българско семейство. На особена почит са и празниците Сирни заговезни, Местни заговезни, Богородични заговезни, задушници и пости.
