243 Ида (на английски: 243 Ida) е астероид в астероидния пояс, открит от Йохан Палиса на 29 септември 1884 г.
Обикаля около Слънцето за 4 години 306 дни 8 часа, при максимално разстояние от 2,86253 AU. Името идва от Ида – нимфа в древноримската митология.Около астероида циркулира естествен спътник – Дактил. Диаметърът му е 1,5 км, той обикаля около Ида на разстояние ок. 108 км по време 1,54 деня.

Астероид (от старогръцки ἀστήρ – звезда и εἶδος – като, във формата на) е неголямо планетоподобно небесно тяло на орбита около Слънцето. Астероидите се смятат още за малки планети или планетоиди, с размери, много по-малки от тези на същинските планети.

За повечето астероиди се смята, че са останки от протопланетарния диск преди 4,5 милиарда години, от който са формирани планетите, но не са погълнати от тях или изхвърлени извън Слънчевата система.[1] Някои астероди имат собствени спътници. Почти всички астероиди се намират в астероидния пояс, на елиптични орбити между тези на Марс и Юпитер.