Метеорно тяло или метеороид е твърдо тяло с относително малки размери, което се движи в междупланетното пространство. При навлизане в земната атмосфера предизвиква явлението метеор или болид, като в зависимост от масата и скоростта си се разрушава изцяло или частично на височина 60-100 км от земната повърхост, остатъка достигнал земната повърхност се нарича метеорит.

Метеоритът (в българския народен език се срещат словосъчетанията„огнебесгур“ — от огнена + небесна + сгур —, „божа сгур“, „божа огнесгур“,„небесна шлака“ и др.) е твърдо метеорно тяло с извънземен произход, паднало върху земната повърхност (или на повърхността на друга планета или спътник). Метеоритите са с неправилна многостенна форма, със заоблени ръбове, покрити с тъмна кора и вдлъбнатини. Имат размери от няколко милиметра до няколко метра, тежат от няколко грама до няколко тона. Биват железни (>90% метал), железно-каменни (~50% метал), каменни (<10% метал). Съдържат главно силиций, алуминий, желязо, калций и кислород. Метеоритите най-често падат поединично, тъй като са неразрушили се при навлизането си в земната атмосфера тела. При падането на големи метеорити се образуват метеоритни кратери.