През вековете химичните елементи имали множество символи, които били трудни за запомняне. Поради тази причина в началото на 19 век префесорът по химия Йенс Берцелиус предложил прост и лесен начин за запомняне на химичните елементи, който се използва в цял свят вече над 200 години.
Правилото за означаване на химичните елементи е следното – всеки елемент се означава с първото име от неговото латинско наименование. Ако два елемента започват с една и съща буква, то единия се означава с първите две букви (например хлор Cl и въглерод C).
Пример за имената на някои химични елементи:
- Carboneum (въглерод) – C;
- Chlorum (хлор) – Cl;
- Calcium (калций) – Ca;
- Cuprum (мед) – Cu;
- Hydrogenium (водород) – H;
- Oxygenium (кислород) – O;
- Nitrogenium (азот) – N;
- Kalium (калий) – K;
Знаците на химичните елементи дават следната информация за един атом от елемента – кой е елементът, количество вещество атоми на един елемент и относителната атомна маса.
Ако един елемент има повече от два атома, тогава се поставя числов коефициент. Ако например елемента водород (H) има два атома (два мола), тогава се пише следното 2 H, ако има три атома (три мола) – 3 H, 20 атома – 20 H и т.н. Когато пред химичният елемент няма цифра, то коефициентът е 1.
Йоните имат малко по-специфичен запис. Тъй като те биват отрицателни, като горен десен индекс (елемент горен десен индекс) се записва заряда на йона. Ако заряда е положителен (например при водорода H), се пише H+1 , защото водорода има един протон повече в ядрото спрямо електроните в електронната обвивка. Когато електроните в електронната обвивка на атома са повече от протоните, тогава знакът е минус. Когато протоните са повече, знакът е плюс (положителен).
