Йонна структура на дикалиев оксид, K2O
Неорганичната химия е дял от химията, който се занимава с изследването на свойствата и поведението на неорганичните съединения – техният строеж и способността им да реагират с други вещества. Това включва всички вещества, с изключение на изградените от въглеродни вериги (прави и затворени), които са обект на изучаване от отделен дял на химията, наречена органична химия. Разделението между органични и неорганични вещества е условно и до голяма степен произволно[1], а разделението между органична и неорганична химия не е пълно, съществува припокриване, особено в дисциплината металоорганична химия.
Неорганичната химия изучава химичните елементи и образуването на прости и сложни вещества, чийто брой се приближава до 400 000. Проучването на техните свойства често включва широк спектър от методи на физикохимията, защото те могат да комбинират свойства, характерни за органичната химия с физични свойства, обикновено свързани с неорганичните съединения (проводимост, магнитна или оптична активност, катализатори) и дори с биологични съединения, наречени бионеорганични, например, хемоглобин, хлорофил, витамин В12 и много ензими, които са в действителност неорганични.
Обикновено неорганичните съединения се класифицират според тяхната функция в киселини, основи, оксиди и соли. Оксидите често са разделени на метални (основни оксиди или основни анхидриди) и неметални оксиди (киселинни оксиди или киселинни анхидриди).
