"Танцът е магия за душата и опиат за тялото. Танцът е сила за духа. Той гони умората и лошото настроение. Танцът генерира положителна енергия и ни освобождава от натрупаното напрежение и дискомфорт. Положителната енергия се ражда сякаш от нищото и завладява танцуващите. Веднъж започнеш ли да танцуваш, част от теб винаги остава в танца. Съзнанието ти танцува, дори когато тялото си почива. И това е напълно разбираемо и естествено, защото в българските народни танци няма нищо случайно – формата на хорото, видът на захвата, движенията на ръцете, краката, тялото… Българският народен танц се подчинява на всички природни закони. Специалният хват в някои хора – дясната длан сочи нагоре, а лявата надолу – е свързан с пътя на енергийните полета в природата. Благодарение на него по време на танц танцуващият допуска положителната енергия в себе си и я препредава. Танцът в кръг допълва усещането за завършеност, сила и съвършенство. Това неминуемо води до добро настроение – искрици в очите и усмивки на устните. Тялото ти танцува, а ти просто го следваш. Няма нужда да гледаш чуждите стъпки или да се вслушваш в мелодията. Ритъмът и звукът вече са в теб! Представените в този раздел български народни хора далеч не изчерпват богатото разнообразие по вид и стил, което е характерно за нашите земи. Едва ли не всяко населено място в България има свое виждане как се изпълнява определено хоро, а отделно от това има и свои автентични танци..." (изтоник ХОРО БГ)
В днешни дни българинът не осъзнава какво съкровище притежава… народът забравя своите традиции, песни и танци, стремейки се да се модернизира и европеизира. 80 % от населението не знаят да танцуват нито едно хоро, а в миналото е нямало човек на когото думите "ръченица", "дайчово", "чичово" да са непознати и да не ги владее. За мен е срамота, когато чуя някой да не оценява и да се присмива на българското, на песните и танците, а за жалост съм срещала много такива хора…
Обичам танците, обичам усещането, което се създава, когато приблизително 30 танцьора се хванем за ръце или колани, когато засвири музиката и забие тъпана, когато започват краката автоматично да подскачат в ритъма…
Танцувам от 12 години, още след първата репетиция, когато бяхме едва 4-5 деца в една малка зала на втория етаж в читалище "Светлина", аз се влюбих в българските народни танци. Емоцията, спокойствието, енегрията, които носи танцът не могат да бъдат описани с думи… Препоръчвам пламенно на всеки да се пробва, да отиде само на една репетиция, за да се докосне до българската магия, и съм убедена, че тази репетиция няма да бъде последна за осмелилия се човек.
