Загадките на космоса

Диаметърът на Марс е почти двойно по-малък от този на Земята. Той е по-малко плътен от нея, притежава едва 15% от обема на Земята и само около 11% от нейната маса. Общата му повърхност е почти толкова голяма, колкото общата площ на земните континенти, а масата му е 10 пъти по-малка от земната. Докато Марс е по-голям и масивен от Меркурий, Меркурий е по-плътен. В резултат на това двете планети имат почти еднакво гравитационно притегляне на повърхността си – това на Марс е по-силно с малко под 1%. Червеникаво-кафявият цвят на планетата се дължи на наличието на железен оксид (III) или по-познат като хематит или ръжда. Също така може да изглежда карамелен, както и други подобни цветове като златист, оранжев, светлокафяв, заленикав, според зависимост от състава на минералите по повърхността на планетата. Денят на Марс е с продължителност, близка до тази на земния – 24 часа, 39 минути и 35,244 секунди.

 На Земята са необходими 23 часа, 56 минути и 4,09 секунди (или един звезден ден), за да извърши едно пълно завъртане около собствената си ос, която минава през Северния и Южния полюс. Наблюдавани от повърхността на Земята, видимата позиция на небесните тела (без метеорите и изкуствените спътници) се премества с 15° на запад всеки час или приблизително с един видим диаметър на Слънцето или Луната на всеки две минути.

Земната орбита е елиптична с ексцентрицитет 0,016710219 и голяма полуос 149 597 887,5 km. Средната скорост на движение около Слънцето е 29,765 km/s, като варира между 30,27 km/s (в перигея) до 29,27 km/s (в апогея). С тази скорост тя изминава разстояние, равно на един свой диаметър, за приблизително 7 минути. Една пълна обиколка земята извършва за 365,2564 дни (една слънчева година). Видимата позиция на Слънцето спрямо звездите се премества приблизително с 1° на изток за един ден.

Земята прави една обиколка около оста си за 0,447 km/s (~1600 km/h), измерено на екватора. С приближаването към полюсите скоростта респективно намалява до нула.

В последните години няколко космически апарата се приближават до Венера, използвайки нейната гравитация за набиране на необходимата скорост за посещение на други обекти в Слънчевата система (виж гравитационно подпомагане); в това число са апаратите Галилео към Юпитер, Касини-Хюйгенс към Сатурн и MESSENGER към Меркурий. (планирано посещение през 2008 г.)

Венера Експрес е мисия, предложена от Европейската космическа агенция, която ще изследва Венера от орбита. Апаратът е изстрелян от Федерална космическа агенция на Русия на 9 ноември 2005 г. и навлиза в полярна орбита около Венера на 11 април 2006 г. Венера Експрес има за задача да изследва облаците и атмосферата на Венера и да картографира плазмената среда на планетата. Мисията е с продължителност 500 земни дни или около две венериански години. Един от първите успехи на апарата е откриването на атмосферната вихрушка на южния полюс на планетата.