Два нови спътника са открити от астрономи на снимки, заснети от телескопа Хъбъл на 15 май 2005 г. — Хидра и Никта. Наблюденията показват, че те се намират на около два пъти по-голямо разстояние от Плутон спрямо Харон (Никта на около 50 000, Хидра на около 65 000 km). Най-вероятно и двата спътника се намират в орбиталната равнина на Харон и се намират в 4:1 и 6:1 съответно орбитален резонанс. Смята се, че по размер тези обекти са около 50-150 km в диаметър, много по-малки от диаметъра на Харон (1200 km) и много по-леки (0,3% от масата на Харон). На 20 юли 2011 г. е обявено откриването на четвърти спътник на Плутон, след нови серии снимки, направени от Космическия Телескоп Хъбъл. Диаметърът му е между 13 и 34 км. Носи названието Цербер и се движи по орбита около Плутон между орбитите на Хидра и Никта.
Пръстените на Нептун
Нептун има бледи пръстени с неизвестно съдържание. На тях се наблюдават необикновени „струпвания“ на материал, вероятно предизвикани от гравитационното влияние на някои от спътниците на планетата.Доказателство за прекъснатостта на пръстените са проведените през 80-те години на 20 век, наблюдения на окултация на звезди зад Нептун. В някои случаи се наблюдава допълнително „мигане“ на светлината от звездата преди да изчезне зад Нептун, дължащо се на преминаването ѝ зад пръстен. Фактът, че мигането понякога не се наблюдава, сочи, че един от пръстените на Нептун е прекъснат и понякога не закрива светлината от звездите на заден фон. Снимки направени от Вояджър 2 през 1989 г. предоставиха окончателното доказателство като разкриха, че най-външният пръстен на Нептун, наречен „пръстен Адамс“, е разделен на три отчетливи арки, които сега са известни под имената „Свобода“, „Равенство“ и „Братство“. За гравитационния ефект на спътника Галатея, намиращ по-близо до Нептун от пръстена, се смята, че „поддържа“ тези арки, но подробности за механизма, пораждащ това групиране на материала, засега не са известни.
Магнитосфера
Въпреки бавното си въртене, Меркурий има сравнително силна магнитосфера, имаща магнитно поле с интензитет 1% от земното. Възможно е това магнитно поле да е генерирано по начин подобен на земния, посредством динамо, образувано от циркулацията на разтопени материали в ядрото на планетата. За желязно-никеловото ядро на Меркурий се смята, че не е разтопено, а циркулацията се осъществява от елементи с по-ниска точка на топене като сяра. Според друга теория магнитното поле на Меркурий е остатъчен ефект от предишно намагнетизиране (когато планетата е имала разтопено ядро). С други думи, Меркурий постепенно се размагнетизира.