Ритъм и блус (на английски: Rhythm and blues английско произношение: /ˈri-thəm ən(d) ˈblüz/) или съкратено Ар енд Би (R&B или R‘n‘B / RnB, произнасяно /ˈär ən(d) ˈbē/) е събирателно понятие, обозначаващо всички прояви на негърската поп музика, възникнали на основата на блуса, след Втората световна война[1] в САЩ. Ар ен Би музиката комбинира джаз, госпъл и блус влияния, първоначално представяни от афроамериканските изпълнители.
Повечето текстове са ангажирани широко със сексуални тематики. Начини на свирене и пеене на арендби изпълнителите е посрещнат остро от обществеността през 40-те години на 20 век, притеснени заради пагубното му влияние върху младежката публика.
Поп музиката или само „поп“ (на английски: Pop-music, съкратено от Popular music, буквално „популярна музика“) е жанр в музиката, който обикновено има танцов ритъм, опростена мелодия и повтаряща се структура. За първи път терминът възниква през 1926 година, а от 1954 година става отделен жанр.[1] Той включва в себе си разнообразни подстилове[2]. В България в продължение на много години поп музиката се е наричала „естрада“ или „естрадна музика„, но в случая и двата термина са неправилни.
След Втората световна война в поп музиката на Европа навлиза така наречената „италианска инвазия“, особено с появата на фестивала в Санремо през 1951 г., който е първият в света фестивал за поп музика, оцелял и до днес. Италианската поп музика от този период, наричана в Италия Musica leggera, от 50-те, 60-те и 70-те и 80-те години на ХХ век оказва сериозно влияние върху развитието на световната поп музика, в това число и на българската.
Концепцията на попа е да представя на хората нещо ново, лесно запомнящо се и различаващо се от шаблонната представа за музика. Характерно за мелодиите е, че те са лесни за запаметяване, което спомага за бързото приемане от публиката. Най-често се залага на силно изразен ритъм или мелодични балади. Аудиторията ѝ е главно от младите хора.
Рок музиката, накратко рок (на английски: Rock, съкратено от rock’n’roll), е популярен музикален жанр, обобщаващ няколко поджанра и водещ началото си от първата половина на 1950-те години на XX век в САЩ. Корените му се крият в ранния ритъм енд блус и американската кънтри музика, както и в джаза икласическата музика. За негова официална рождена дата се счита записването на песента на Бил Хейли „Rock Around the Clock“ през 1954 година, която събужда невиждан дотогава интерес.
В рока се използва водещ вокал, съпроводен от електрически китари, бас китара и барабани. Много от подстиловете му използват клавишни инструменти, катопиано, орган, а от 1970 година насам и синтезатори.[1] Рокът е и особен вид субкултура, защото влияе на модата и различните течения като хипи, пънк, металисти, готи, които са неразривно свързани с определен жанр на рок музиката.
Виден представител на рока е Елвис Пресли, наричан Кралят на рокендрола. В края на 1960-те години рок музиката е смесена с фолк музиката за да се получифолк рок и с джаза за да се получи джаз рок. През 1970-те години рокът е силно повлиян от соул, фънк и латино музиката. По същото време от рока се развиват няколко поджанра, като софт рок, блус рок, хеви метъл, прогресив рок и пънк рок. Новите поджанрове през 1980-те години включват хард рок и алтернатив рок. През 1990-те се появяват грънджът, бритпопът и инди рокът.
Диско (на английски: Disco) е музикален жанр, възникнал в началото на 1970-те почти едновременно в САЩ и Европа. За американското диско е характерно звученето, близко до фънк и соул. Европейското диско е по близко до поп-музиката, особено през 80-те години на ХХ век.
