Искър е най-дългата река (368 км), която тече изцяло на българска територия. Тя е единственият рилски приток на Дунав. В древността я наричали с имената Оскиос и Ескус. Река Искър извира от Рила планина и се образува от сливането на реките Черни Искър (лява съставяща) и Бели Искър (дясна съставяща), на 500 м северно от село Бели Искър, на 1 047 м н.в. Веднага след това навлиза в Самоковската котловина. След като премине през нея и изтече от язовир „Искър“ между планините Витоша и Плана на запад и Лозенска планина на изток, формира дълбокия и живописен Панчаревски пролом (22 км). 
