Древният Египет е многовековна държава, разположена в Североизточна Африка, по долното течение на река Нил. Счита се, че Египет е населяван от хора от преди повече от 250 000 години. С “Додинастичен период на Египет”, в египтологията се обозначава историческата епоха преди създаването на династиите през четвъртото хилядолетие пр.н.е. През ок. 4000 г.пр.н.е. от множество малки териториални образувания — номи, възникват две големи политически обединения — Горен и Долен Египет (със столици в Йераконопол и Буто). Създаването на единна държава се приписва на управника на Горен Египет Менес. Столица на обединената държава става град Мемфис, намиращ се в южната част на делтата на р. Нил. Първите паметници, написани с египетски йероглифи се отнасят към края на четвъртото и началото на третото хилядолетие пр. н. е.
В 30-28 век пр. н. е. започват стълкновения със съседните племена: кушити (нубийци) — на юг, с либийци — на запад и номадите от Синайския полуостров — на североизток.
В 28-23 век пр. н. е. се формира древно-египетската цивилизация. Единството на Древния Египет се въплъщавало във властта на фараоните — неограничени властелини на цялата страна. Фараонът бил глава на култа към всички богове в Древния Египет, като самият той е бил считан за бог. Израз на това става строителството през периода на пирамидите — гробници на фараоните Джосер, Снофр, Хеопс (Хуфу), Хефрен (Хафра) и Микерин (Менкаур). Нараства значението на хелиополския култ към бога-слънце Ра, а фараоните се наричали негови синове.
През 23-21 век Древният Египет се разпада на множество номове. Новото държавно обединяване на Древния Египет започва с нарастването на силите на номарсите на Хераклеопол (в Среден Египет), а впоследствие на управляващите южния град Тива. Тиванският фараон Ментухотеп I става владетел на обединен Древен Египет.
През 21-18 век за покровител на фараоните е обявен бог Амон. Аменемхет I премества столицата от Тива в Иттауи във Файюмския оазис. Следва нов разпад на Древния Египет.
През 18-16 век Древният Египет е завладян от азиатските владетели — хиксосите, които завземат властта в Долен Древен Египет и правят град Аварис своя столица в източната част на делтата на р. Нил. Да премахне владичеството на хиксосите успява Яхмос I. Преследвайки ги, той нахлува в Палестина и Сирия. Приемниците му завладяват Палестина, Финикия, Сирия, а страната Куш до 4-тия нилски праг става провинция на Древния Египет.
При Аменхотеп III Древният Египет достига своето величие. От провинциите си в Азия и в страната Куш, Древният Египет получава като данъци дървесина, мед, олово, сребро, както и животни, роби, вино, бижута, слонова кост. От страната Пунт, където царица Хатшепсут изпраща експедиция, в Древния Египет пристигат благовония. През този период армията става редовна. Религиозната реформа на Аменхотеп IV (Ехнатон)провъзгласява култа към единен за всички египтяни бог Атон (слънчевият диск). В чест на този бог се строи нова столица – Ахетатон. След смъртта на Ехнатон през 1335 г. пр.н.е., почитането на целия пантеон египетски богове е възстановено и Тива отново става столица на Древния Египет. Увлеклият се по религиозната реформа Ехнатон бил изоставил държавното управление, а упадъкът на държавата продължава и след смъртта му. Към 1290 г. пр.н.е., фараонът Рамзес II възстановява могъществото на Древния Египет. Той води продължителна и упорита борба с хетите и техните сирийски съюзници. Столица на страната при Рамзес II става град Пер-Рамзес, построен на мястото на Аварис.
През 11-7 век укрепва властта на номарсите.
През 945 г. пр.н.е либийският военачалник Шешонк I се провъзгласява за фараон, а за своя резиденция избира град Бубастис в делтата на Нил. Той превзема Йерусалим и го разграбва.
През 671 г. пр.н.е. асирийската армия на Асархаддон превзема и разграбва Мемфис.
В 667 г. и 663 г. пр. н. е. асирийците завладяват Тива. Псаметих I успява отново да обедини Древен Египет. При Нехо II, син на Псаметих I, е прокаран канал, свързващ Нил с Червено море.
През 528 г. пр.н.е. Древният Египет е завоюван от персийския цар Камбиз и става персийска провинция (сатрапия). През 341 г. пр.н.е. персите отново нахлуват в Древния Египет и го подлагат на разорение.
През 332 г. пр.н.е. в Египет навлиза армията на Александър Македонски и страната става част от неговата държава. След разделянето на империята му между диадохите, Древният Египет се пада на пълководеца Птоломей Лаг — основател на гръко-македонската династия на Птоломеите Лагиди (305-30 г. пр.н.е.). Столица става град Александрия.
При Птоломеите Древният Египет става главна житница за елинистичния свят. През този период египетският флот господствал в Средиземно море. При управлението на царица Клеопатра – последна от династията на Птоломеите, Египет се оказва въвлечен в политическите борби в Древния Рим.
