Месец: ноември 2017

Ленивците са бавноподвижни дървесни бозайници от групата на Непълнозъбите, разпространени в тропичните гори на Централна и Южна Америка. В съвременната класификация на Непълнозъбите (Xenarthra) ленивците се отнасят към разред Pilosa заедно с мравоядите, като се отделят в собствен подразред Folivora или Phyllophaga, и двете означаващи листояди съответно на латински и древногръцки. Съвременните ленивци се делят на две семейства: Трипръсти ленивци (Bradypodidae) и Двупръсти ленивци (Megalonychidae); общо шест вида.

• Крокодилите (Crocodilia) са разред едри влечуги, появили се към края на триас, но разцветът им е през юра и креда.. Те са най-близко свързаната с птиците съществуваща и днес група животни.

Разред Крокодили включва три семейства:

• Семейство Крокодилови (Crocodilidae) включва 14 вида, разпространени в тропическите зони на Азия, Африка, Америка, Австралия и островите на Индийския и Тихия океан. Най-известни представители на семейството са нилският крокодил (Crocodilus niloticus), разпространен в Африка, и гребенестият крокодил (C. porosus), характерен за Югоизточна Австралия и съседните острови.
• Семейство Алигаторови (Alligatoridae) обхваща 8 вида алигатори и каймани. В р. Яндзъ се среща китайският алигатор (Alligator sinensis), а в САЩ — американският алигатор (A. mississippiensis). Другите представители от род Каймани (Caiman) се срещат в Централна и Южна Америка.

Тази водолюбива птица има особено малки крила и не е можела да лети на дълги разстояния и затова прекарва по-голямата част от живота си в езерото Алаотра в Мадагаскар или околните водни басейни. Последните документирани Алаотренски гмурци са забелязани през 1985 г. Проучванията направени след това не са намерили нито едно от тези наскоро изчезнали животни и са добавени към списъка на изчезналите видове птици, които от 1600 година досега достига общо 132 вида.

Водните кончета (Odonata) са разред хищни насекоми с непълно превръщане. Те са сравнително големи с издължено тяло, силно подвижна глава, големи фасетни очи и два чифта прозрачни крила с гъсти мрежести жилки. Досега са описани около 5 900 вида водни кончета, от които в България са намерени 68 вида.

Последното официално документирано наблюдение на този вид тюлен е през 1952 г. Още по-смущаващо е, че е бил единственият тюлен роден в Карибско море и Мексиканския залив. Има само още два други живи видове тюлени монаси, в Хавай и Средиземноморието. И двата вида са изложени на риск от изчезване.

Причина за изчезване: Тези тюлени са неуморно ловувани до изчезването им, първо заради месото им и второ – най-вече заради тяхната мас, която е използвана в най-различни продукти. За съжаление тези животни са особено уязвими и лесно могат да бъдат убити.

Този делфин Lipotes vexillifer е един от първите видове делфини, които са изчезнали вследствие на човешката дейност. Наричани „Богинята на Яндзъ“, тези сладководни речни делфини са оцелели 20 милиона години, а най-ранните документирани препратки към това животно в китайската литература датират от 200 г. пр.н.е..

През 2006 г. този вид делфин е обявен за функционално изчезнал официално. Това означава, дори и да се намерят по-възрастни екземпляри, следващо поколение няма да има.

Причина за изчезване: Тяхното изчезване вероятно се дължи на лоши методи на риболов като използване на големи мрежи и зашеметяване, което причинява случайно смъртта на делфините, на хидротехническите съоръжения по реките, корабоплаването, а също и шумът от човешката дейност по реката, който пречи на сонарната система на общуване и ловуване на тези делфини.

Кенгурови (Macropodidae) са семейство Двуутробни (Marsupialia) бозайници, които главно се срещат в Австралия, но също така и в Нова Гвинея и остров Тасмания. Те са дневни животни и са вегетарианци. Живеят на стада водени от един възрастен мъжкар. Придвижват се със скокове. Голямата им опашка служи като балансьор. Някои от тях могат да плуват.

Големите кенгурута се движат със скорост до 80 km/h. Новородените са съвсем малки – около 2,5 cm. дължина.Новородените са едва 1 грам. Живеят в торбата на майката докато пораснат. Те остават там от 7-10 месеца. Хранят се от млечните жлези (зърна). Те захапват зърното и то набъбва в устата им докато я запълни цялата. Така то изпуска определено количество кърма в определено време.

Кенгуруто е животно, което се среща само в Австралия, въпреки, че има по-малък роднина наречен „Wallaby“, който живее на австралийския остров Тасмания и също в Нова Гвинея.

Кенгурата ядат трева и растения. Те имат къси предни крака, но много дълги и много силни задни крака и опашка. Използват ги за сядане и скачане. Известни са с това, че могат да скочат напред повече от 8 метра и да прескочат ограда висока повече от 3 метра. Те също могат да бягат със скорост по-голяма от 45 km/h. При уплаха скокът им достига до 16 m дължина.

Пчелите (Anthophila) са клад насекоми от разред Ципокрили, близкородствен на осите и мравките. Известни са със своята роля за опрашването на растенията и, при най-известния вид – медоносната пчела, със създаването на мед и восък. Пчелите образуват монофилетична група в рамките на надсемейство Apoidea. Известни са близо 20 000 вида пчели, разпределени в между 7 и 9 семейства, но броят на неописаните е голям. Те се срещат на всички континенти, с изключение на Антарктида, във всякакви местности, където има опрашвани от насекоми цъфтящи растения.

Някои видове пчели, сред които медоносните, земните и безжилните пчели живеят в колонии. Пчелите са адаптирани за хранене с нектар (източник на енергия) и цветен прашец (източник на протеини и други хранителни вещества). По-голямата част от цветния прашец се използва за храна на ларвите. Опрашването, извършвано от пчелите, е важно както за екосистемите, така и за селското стопанство, а намаляването на дивите пчели увеличава значението на опрашването от специално развъждани кошери медоносни пчели.

Най-малките пчели са от вида Plebeia minima и са с дължина на тялото от под 2 mm,а най-едрата пчела е индонезийската Megachile pluto, чиито женски представители достигат дължина до 39 mm. Представителите на семейство Halictidae са най-често срещаните пчели в Северното полукълбо, въпреки че често се бъркат с оси или мухи. Пчелите са естествена жертва на много видове птици и особено на пчелоядите, както и на хищни насекоми, като пчелните вълци и водните кончета.

Пчеларството е човешка дейност, практикувана от хилядолетия, поне от времето на Древен Египет. Освен меда и опрашването, медоносните пчели се използват и за произвежданите от тях пчелен восък, пчелно млечице и прополис. Пчелите присъстват в митологията и фолклора от древни времена.

 

 

 

 

• Гущерите (Lacertilia) са влечуги, близки по много белези до змии, с които споделят и един разред – Люспести. Оличителните белези на гущерите са големият нос, покрито със суха люспеста кожа, дългата опашка, както и наличие на външно ухо и клепачи на очите. Повечето притежават четири крака снабдени с нокти. Гущерите са най-богатата на видове група с повече от 35 000 000 вида, разпространени повсеместно с изключение на океаните и полярните зони.
• Размерът на гущерите може да варира от няколко сантиметра (гекони) до близо три метра (Комодски варан).
• Съществуват и представители при които крайниците са закърнели (т.нар. безкраки гущери), чиито външен вид може да се сбърка със змия. Разликите са в наличието при безкраките гущери на клепачи и външно ухо, покрито с мембрана.
• Костите в опашката на всички гущери са свързани с крехки връзки, което позволява гущерът лесно да се изплъзне при улавяне, счупвайки и оставяйки част от опашката си. Това е част от защитния механизъм при избягване на опасност и ги отличава от змиите, при които опашката не се чупи лесно. Разпространен народен мит е, че „гущерът сам отгризва опашката си“, но това не е вярно – причината е просто в нейната анатомия.
• Много гущери могат да променят окраската си съгласно тази на околната среда или когато са стресирани. Най-типичният пример са хамелеоните, но явлението се наблюдава и при редица неродствени на тях гущери.
• Гущерите се хранят най-често с насекоми или гризачи, т.е. повечето са хищници. Някои видове са всеядни, а има и изцяло растителноядни (например игуаните). Счита се, че единствените отровни гущери са два вида от Северно Мексико, които са способни да отделят отрова докато се хранят, но отровни жлези са открити при редица представители на игуаните и вараните. Нито един от тях не представлява пряка опасност за човека, тъй като отровата се отделя бавно при дъвчене, за разлика от змиите при които се инжектира с първото ухапване.                            Още информация
• Източник : https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%83%D1%89%D0%B5%D1%80%D0%B8

Змиите (Serpentes) са студенокръвни безкраки влечуги, близки родственици на гущерите, с които спадат към един и същи разред — Люспести. Съществуват също така и няколко вида безкраки гущери, които външно наподобяват змии, но се различават от змиите по това, че гущерите притежават клепачи и външно ухо, които при всички видове змии задължително отсъстват. Подобно на останалите Люспести, змиите са амниотни гръбначни животни покрити с люспи. Много видове са с череп, имащ множество свободно скачени стави, свързани със силно разтеглива тъкан, което им помага за поглъщането на плячка, значително по-голяма от главата им. В резултат на особеностите в устройството на тялото, при змиите бъбреците са разположени един след друг, а белият дроб е от един дял.

Съвременните змии са разпространени на почти всички континенти — изключение прави Антарктика и някои отдалечени острови. Змиите са класифицирани в 15 различни семейства, съставени от около 456 рода и над 3000 вида . На дължина достигат от 10 cm (Leptotyphlops carlae) до над 11,5 m (Зелена анаконда). Намерени са фосилни останки на род змии – Титанобои, достигали някога до 15 m.