Дейност

Първото занятие на Добри като юноша е сладкарството (шекерджия). След време го заменя с караабаджилък – текстилно производство и търговия на аби и шаяци. Пътува често до Цариград, което развива не само търговските му умения, но и предприемаческия му дух. Още през 1820 – 1825 г. той измисля „уред от дърво и телове“, който заменя най-трудоемката и бавна ръчна дейност в шаечното производство – влаченето на вълната. Техническата същност на изобретението остава непозната за нас, но работата с новия дарак има сериозни положителни последици за производството. Добри Желязков работи много по-бързо от останалите занаятчии, а платовете му се предпочитат на пазара поради липсата на възли и „брадавици“ по тях. С това той си спечелва неодобрението на абаджийския еснаф в града, а турското управници започват да го преследват.

Добри Желязков изработва модели на механичен стан, чекрък, дарак, съоръжения за използване на водната енергия и др., които заедно със закупените тайно образци, пренася в Сливен, скрити в чували с вълна, за да заблуди турското и руското правителство. Русия забранява прякото пренасяне в неприятелски страни на каквито и да е фабрични съоръжения.

През 1834 г. започва изграждането на своята текстилна работилница в Сливен. [2] Буйно течащите води в района на родния му град и изобилието на вълна от карнобатски овце, го ентусиазират да построи специална сграда в двора на къщата си в „Мангърската“ махала. Текстилната работилница е 22,20 м дълга, 4,80 м широка и 3,80 м висока. Изработените по руските модели машини започват да работят още същата година и произвеждат здрави и широки платове. На двора е разположен модерен дарак, задвижван с кон. Работилницата има два отдела – за предене и за тъкане, а зад нея в градината е засаден пренесеният от чужбина индустриален храст „боя“, необходим за боядисването на пресуканите прежди. След година започва да тъче сукна и малки килими, които турците купуват за постилане в джамиите при молитва. Именно те започват да разнасят славата на Добревото индустриално производство.

По това време град Сливен представлява голяма текстилна фабрика, а всяка къща – текстилна работилница, в която се тъкат аби, шаяци, козяци, губери и др. Градът има голямо стопанско значение за Османската империя и това му осигурява известни привилегии. Големите печалби на Добри Желязков обаче водят до завист и недоволство, както сред местните занаятчии, така и у турската власт. Спасението идва от намерението на цариградското правителство да доставя евтини и солидни платове за офицери, чиновници и войници от турската армия.

След смъртта на султан Махмуд II, новият аянин (областен управител) в Сливен, Мустафа бей отстранява Добри Желязков от управлението на фабриката. Безплодни остават прошенията му до Цариград. Почти разорен, той приема да основе нова сукнена фабрика в Измид (Мала Азия), но тя не успява да проработи. Въпреки неудачите в управлението на сливенската фабрика и протестите на работниците, Фабрикаджията не е върнат на работа. Последните десет години от живота си той прекарва на легло – болен, парализиран, беден, разочарован. Умира през 1865 г. и е погребан в двора на сливенската църква „Св. Димитър“.