Категория: Природни забележителности

Рилският манастир е разположен на 1,147 метра надморска височина сред ухаещите иглолистни гори на планината Рила.

Рилският манастир е създаден през 30-години на Хв. на мястото на старата постница в планина Рила. През времето на своето съществуване манастирът е бил многократно преустройван, разрушаван и отново възстановяван. Рилската обител е придобила сегашния си облик към средата на миналото столетие. Тя е най-голямата и най-почитаната българска обител.

Въпреки немалката площ, с която разполага, братството всъщност не е в състояние да покаже всичките си съкровища едновременно – затова наред с постоянните изложби се уреждат и временни експозиции, показвани в манастира, в различни български селища или в чужбина.

Нашата епоха има свой принос в манастирската дълговековна история главно с грижите, полаги за разкриването и консервацията на събраните в него архитектурни и живописни паметници, привеждане в известност на ръкописите и ценните книги в неговата библиотека и на документите и предметите в музейните фондове. На десетки специалисти дължим утвърждаването на Рилския манастир като познавателен, културен и туристически център, който има задачата да възпитава съвременниците и бъдещите поколения в дълбоко хуманен дух, да продължи делото на манастира, основан от българския светец, св. Йоан Рилски.

Античният театър в Пловдив е разположен в Стария град, в седловината между двата хълма Джамбаз и Таксим тепе. Построен в началото на II в.н.е., по времето на император Траян (98 – 117), той е един от най-добре запазените антични театри в света. Обявен е за археологически паметник в бр. 6 на Държавен вестник от 1995 г.

Разкрит е при археологически разкопки, проведени през 1968-79 г. от Археологически музей – Пловдив.

Зрителната му част (театронът) е амфитеатрална и разделена на два ранга, всеки състоящ се от 14 реда седалки, издялани от мрамор. Седалките са разделени на сектори от спускащите се към сцената стълбища. Двата ранга са разделени с широка хоризонтална пътека (диазома).

Откъм страната на сцената се издига двуетажна постройка, наречена скене (съблекалня за актьорите), със странични крила. Открити са надписи и изящни статуи, които сега са включени в архитектурата на сградата. Античният театър побирал от 5 до 7 хиляди зрители.

Голяма част от постройката е разрушена в края на IV век от пожар или земетресение, след което останали 20 от общо 28 реда на амфитеатралния театрон. Тъй като скенето е било срутено до основи, то е било реставрирано след обстойни археологически проучвания.

Днес античният театър е адаптиран към съвременния културен живот на  и побира около пет хиляди зрители. Той е най-емблематичният паметник на непрекъснатата културно-историческа приемственост, осъществявана в града през вековете.

Крепостта Царевец е разположена в живописния град Велико Търново, където по времето на Второто българско царство (1185 – 1393 г) е била главната българска крепост.

Първото селище, построено на този исторически хълм, датира от късния халколит (4200 г.пр.Хр.). То продължава своето развитие през бронзовата епоха (IV-II пр.Хр.) и желязната епоха (XIII-I пр.Хр.), когато негови обитатели са траките. През V-VII на мястото на тракийското селище се намира Зикидева – най-големият град на в провинция. Бива унищожен по време на аваро-славянските нашествия през VII в. През IX в. възниква старобългарско селище, което се разраства по време на Първата българска държава. През ХІІ в. селището е вече укрепено, а във вътрешността му са построени болярски жилищен комплекс и няколко християнски култови сгради, оставили следа и до днес.

Крепостта покорява с великолепието и размерите си. Историческият хълм е заобиколен от високи крепостни стени от всички страни, които го превръщат в непревземаема крепост. В най – западната част на хълма е бил разположен главният вход, пред който се е спускал подвижен мост.

Освен представителите на феодалната класа – царе, боляри и духовенство – на Царевец е живяло и многобройно население, което обслужвало феодалната класа. Приблизителният брой на населението на Царевец през XII-XIV в е било 3000 – 3200 души. Различават се няколко квартала, от които най-типичен по своя вид за Царевец е кварталът около Патриаршията. Неговите сгради са гъсто прилепени една до друга и една над друга, групирани около 3 църкви.

Драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, разказват славната и трагична история на Второто Българско Царство (1185 – 1393 г.) Спектакълът «Звук и светлина» е уникална атракция и част от магията на Търнов. Първото шоу е през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на братята Асен и Петър. Стотиците цветни светлини, трите лазерни лъча, представят моменти от българската история, битките срещу османските орди, годините на турското иго, революционното движение и Освобожданието.

Поповото езеро е най-голямото от единадесетте Попови езера. Обширният басейн напомня на малко море сред внушителни върхове. С бистрите си води и колоритен бряг, ту нисък, ту стръмен, покрит с дъхави поляни, клекови гъсталаци и невероятни скални фигури, то привлича стотици почитатели на природата от цял свят.

От североизточния край на Поповото езеро изтичат няколко ручея-водопади и отнасят водите му към шестте Рибни Попови езера. Те дават началото на пълноводната река Ретиже, която се влива в Места при Момина клисура. По форма  прилича на неправилен петоъгълник. Сред езерото има малко, кръгло островче (35-30 м), обрасло с клек, нарича се Калимявката.

Любопитно:

До 1942 г. езерото носи името Папазгьол, което е буквален превод на сегашното му име на турски език. С името на езерото са свързани поне две легенди. Според по-популярната то се нарича така, защото в него се хвърлил един поп от мъка по озлочестената му от турците дъщеря. Когато попът потънал, килимявката му изплувала и се образувало островчето в средата на езерото, носещо същото име. Според другата легенда след покръстването на българите през 9 век един поп се качил в Пирин, за да изгони царстващия там славянски езически бог Перун. Намерил го, но Перун така се разлютил от неговата дързост, че го хвърлил в езерото да се удави. И отново килимявката изплувала на повърхността и се превърнала в островче 

Чудните мостове са скален феномен, известен също с името Скалните мостове. Разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи, на 1450 м надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк (2091 м).

В миналото мостовете са представлявали една пещера, образувала се под рушащото действие на речните води. С течение на времето части от нея се срутили, образувайки величествените мраморни мостове.

Легенда разказва за създаването на Чудните мостове. Преди много години в землището на село Забърдо имало много пастири. Незнайно от къде се появил змей, който започнал да опустошава стадата им. Дълги години пастирите страдали от набезите на змея. Накрая те измислили как да го надхитрят. Натоварили едно магаре с прахан (сухо вещество от дървесна гъба, което служи за запалване на огън от огниво), запалили го и го изпратили срещу змея.

Змеят глътнал магарето заедно с праханта, която бавно, но сигурно се разгаряла. Обезумелият змей отчаяно се опитвал да избяга, накрая намерил малка дупка в земята. Огромното му тяло отворило пролуката. След години, когато костите на змея изгнили, останали огромните сводести мостове. Така според легендата се появявили Чудните мостове.