Поповото езеро е най-голямото от единадесетте Попови езера. Обширният басейн напомня на малко море сред внушителни върхове. С бистрите си води и колоритен бряг, ту нисък, ту стръмен, покрит с дъхави поляни, клекови гъсталаци и невероятни скални фигури, то привлича стотици почитатели на природата от цял свят.
От североизточния край на Поповото езеро изтичат няколко ручея-водопади и отнасят водите му към шестте Рибни Попови езера. Те дават началото на пълноводната река Ретиже, която се влива в Места при Момина клисура. По форма прилича на неправилен петоъгълник. Сред езерото има малко, кръгло островче (35-30 м), обрасло с клек, нарича се Калимявката.
Любопитно:
До 1942 г. езерото носи името Папазгьол, което е буквален превод на сегашното му име на турски език. С името на езерото са свързани поне две легенди. Според по-популярната то се нарича така, защото в него се хвърлил един поп от мъка по озлочестената му от турците дъщеря. Когато попът потънал, килимявката му изплувала и се образувало островчето в средата на езерото, носещо същото име. Според другата легенда след покръстването на българите през 9 век един поп се качил в Пирин, за да изгони царстващия там славянски езически бог Перун. Намерил го, но Перун така се разлютил от неговата дързост, че го хвърлил в езерото да се удави. И отново килимявката изплувала на повърхността и се превърнала в островче 
