Отначало карането на ски е имало транспортна функция, но в наши дни това е най-вече занимание с развлекателен или спортно-състезателен характер.Първите ски датират отпреди 5000 г.пр.н.е.
Като военно-приложно средство ските се използват за първи път от русите в средата на 15 век.
Когато обаче се говори за превръщането на ските от средство за придвижване и за задоволяване на насъщите потребности в ски-спорт, трябва да се отдаде заслуженото на норвежците. Те първи влагат при пързалянето спортен елемент. Началото се поставя около 1860 г. от братята Хемствайд и от смятания за „баща на ските“ в Норвегия Нордхайм, които започват да правят елеганти завои и да скачат по 30 метра. Тези завои се изпълняват в околностите на Кристияния и Телемарк и носят имената им.
Алпийската ски-техника в Австрия възниква между 1891-1894 г. Неин основоположник е Матиас Здарски, който през зимата на 1890-1891 г. получава чифт норвежки ски, с които извършва изкачване до своя планински дом. Освен Задарски пропагандатори на алпийския ски-спорт стават още Оферман, Паулке, Соом, Билгери и др. Всеки от тях влага нещо свое в техниката на изпълнение на отделните елементи, в резултат на което се оформили 2 течения, реализирани в 2-те известни за своето време школи:
- лилиендфелдска — начело с Матиас Здарски
- норвежка — начело с Паулке.
Всяка една от тях провежда обучението и разработва проблемите на ски-техниката съобразно своите концепции. Дейността на двете школи продължава до 1905 г., когато по инициатива на Здарски и Билгери те се обединяват, като вземат най-рационалното от системите. Така се поставя на един по-висок етап техниката и методиката на обучунието по ски. Същата година е характерна и с провежданенто на първото състезание по слалом, в което участват представители и на Америка и Азия.
