-
Календарни празници и обичаи
Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. Те са съсредоточени предимно в периодите на зимното и лятно слънцестоене и пролетното равноденствие. Свързани с определени стопански дейности, календарните празници са насочени към успешното ѝ протичане. Древни религиозно-магически представи, поверия и култове са неизменна част от календарните празници и съпътстващите ги обичаи и обреди.
Най-древни компоненти от празнично-обредните комплекси са предсказанията, гаданията и обредните забрани с предохранителен характер. Запазени са следи от култа към слънцето, водата и огъня, както и от култа към мъртвите и прадедите. След въвеждане на християнството като държавна религия, много от празниците и съпътстващите ги обичаи и обреди придобиват църковно-християнска окраска.
Календарните празници и обичаи са приемани като ярък израз на етническите белези, разграничаващи българите. През Възраждането просветни и революционни дейци като Г. С. Раковски, Л. Каравелов, П. Р. Славейков, търсят в календарната обредност основание както за националната обособеност на българския народ, така и за борбата за национална независимост.
-
Пролетни празници и обичаи
Пролетните празници са съсредоточени около пролетното равноденствие. Обичаите и обредите, изпълнявани през пролетта, трябва да осигурят благоприятно за посевите време и добра реколта. В края на периода са обичаите за измолване на дъжд Пеперуда и Герман. Пролетните празници включват и обичаи и обреди, свързани с култа към предците. Вярата, че мъртвите могат да помогнат на живите, ако се осигури покровителството им, намира израз в поминалните обреди пред Месни Заговезни , на Тодорова събота, около Лазаровден, Връбница и Великден.
-
Лятно-есенни празници и обичаи
Обичаите и обредите, изпълнявани по време на летните празници, целят преди всичко предпазване на реколтата от природни бедствия (градушка, суша, огън), както и от злонамереното ѝ магическо „обиране“.
