• Календарни празници и обичаи

Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. Те са съсредоточени предимно в периодите на зимното и лятно слънцестоене и пролетното равноденствие. Свързани с определени стопански дейности, календарните празници са насочени към успешното ѝ протичане. Древни религиозно-магически представи, поверия и култове са неизменна част от календарните празници и съпътстващите ги обичаи и обреди.

Най-древни компоненти от празнично-обредните комплекси са предсказанията, гаданията и обредните забрани с предохранителен характер. Запазени са следи от култа към слънцето, водата и огъня, както и от култа към мъртвите и прадедите. След въвеждане на християнството като държавна религия, много от празниците и съпътстващите ги обичаи и обреди придобиват църковно-християнска окраска.

Календарните празници и обичаи са приемани като ярък израз на етническите белези, разграничаващи българите. През Възраждането просветни и революционни дейци като Г. С. Раковски, Л. Каравелов, П. Р. Славейков, търсят в календарната обредност основание както за националната обособеност на българския народ, така и за борбата за национална независимост.

• Пролетни празници и обичаи

Пролетните празници са съсредоточени около пролетното равноденствие. Обичаите и обредите, изпълнявани през пролетта, трябва да осигурят благоприятно за посевите време и добра реколта. В края на периода са обичаите за измолване на дъжд Пеперуда и Герман. Пролетните празници включват и обичаи и обреди, свързани с култа към предците. Вярата, че мъртвите могат да помогнат на живите, ако се осигури покровителството им, намира израз в поминалните обреди пред Месни Заговезни , на Тодорова събота, около Лазаровден, Връбница и Великден.

• Лятно-есенни празници и обичаи

Обичаите и обредите, изпълнявани по време на летните празници, целят преди всичко предпазване на реколтата от природни бедствия (градушка, суша, огън), както и от злонамереното ѝ магическо „обиране“.

Българска традиционна носия нарича народното облекло на българина от Възраждането до към средата на 20 век, включително та чак до наши дни. То отразява спецификата, традиционната култура и бита на българския народ.

• История 

Някои източници,посочват че първите облекла от подобен тип,са започнали да се изработват още преди 3500 години.Според етнографите произходът му е главно славянски, но се откриват и следи от облеклото на тракийци и прабългари, също така и от облеклото на народите, с които българите са били в контакт – турци,гърци,албанци и власи. По своя характер носията е всекидневното работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди и празненства. Носията бива мъжка и женска, празнична и всекидневна като във всяка една от българските етнографски области те се отличават със своя специфика и самобитност.

• Класификация 

1. Добруджанска народна носия
2. Северняшка народна носия
3. Пиринска народна носия
4. Родопчанска народна носия
5. Странджанска народна носия
6. Тракийска народна носия

• Българските народни песни са най-значителният, разнообразен, художествен дял в българския фолклор. Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското народно поетическо творчество води началото си от далечни времена. Първите сведения за народни песни и певци са от 9-10 век. Най-много народни песни са запазени от 18 век. Голяма част от старите народни песни не са записани и са забравени. Песните възникват като вътрешна потребност на създателите – да дадат израз на своите преживявания и мисли. Те са изпети в тъжни или радостни дни – на големи празници, на нивата, край стана. Техни творци са хора с поетически и музикален талант – певци, гуслари, гайдари, кавалджии. Народната песен се създава и развива на село. Предава се от певец на певец и така се получават много и различни варианти.
• Народният певец е разпределил в няколко основни групи песните – юнашки хайдушки, митически, обредни, любовни и други.

В течение на времето, под форма на кратки разкази се появили приказките. Те описват (при битовите) живота на хората, техните вълнения и уроци и в крайна сметка целта им е била да забавляват хората, но и да представят от всяка случка поука. При вълшебните и тези за животни, се описват вярванията на хората, техните суеверия и понякога измислици.

Поговорките се появяват като уроци за живота, извор на мъдростта на народа.Влияние върху поговорките отразяват времето когато са създадени, населеното място и областта.

Българските народни гатанки са оформени като, кратки забавни въпроси на хората.Всъщност от дълбока древност хората описвали основните черти на дадени предмети, които не бива да се изричат.

Легендите се появяват по-късно. Те описват дадени суеверия, или вярвания на народа.Например има известна легенда свързана с природния феномен наречен Вкаменената сватба, която гласи как девера на сватбата има нечестиви мисли към булката и Бог ги наказва всички като ги вкаменява.

Българско народно творчество е общото наименование за произведенията на изкуството и постиженията на културата,предаващи се традиционно от поколение на поколение българи от достатъчно дълго време, за да се забрави името на техния автор.