Оперативна памет е вид компютърна памет, която съдържа инструкциите за централния процесор и различни данни, използвани при неговата работа. В архитектурата на фон Нойман това е бързодействаща памет, с която процесорът обменя данни без посредничеството на други запаметяващи устройства. В оперативната памет се съхраняват кодът на изпълняваната програма и данните, върху които се извършват операциите. В съвременните системи се използва и кеш памет, която обикновено е разположена физически в чипа на процесора и осигурява време за достъп, съизмеримо с вътрешните за процесора операции.
Оперативна памет често се нарича първична памет вътрешна или просто памет, а паметта за съхранение на програми и данни е вторична
При съвременната изчислителна техника функцията на оперативна памет най-често се изпълнява от чипове памет с произволен достъп (RAM). По тази причина съкращението RAM често се използва като синоним на оперативна памет, въпреки че памет с произволен достъп се използва за много други цели. Названието „с произволен достъп“ се е появило като противоположност на памет с последователен достъп, използвана в зората на изчислителната техника като оперативна памет – такава е например барабанната памет.
