Остава възможността теорията за Големия взрив да се развие в бъдеще. По-специално можем да научим нещо за инфлацията или за случилото се непосредствено след Големия взрив. Възможно е да има части от Вселената отвъд това, което може да бъде наблюдавано по принцип. В случая с инфлацията това е необходимо условие – експоненциалното разширение е отхвърлило големи области от пространството отвъд нашия хоризонт. Може би ще бъде възможно да се установи какво се е случило, когато разберем по-добре физиката при много високи нива на енергията. Разсъжденията за това включват теориите на квантовата гравитация. Друго обяснение, което в момента е в процес на доказване е според М-теорията:Тя твърди че трептящите енергии, съставляващи всички частици, наречени струни могат да се разтегнат толкова много, че да образуват мембрани и на всяка мембрана „стой“ една паралелна Вселена и при сблъсък на тези две мембрани Вселената се ражда отново.Това е една от най-оспорваните и най-реалистични теории, поради това че дава нужната енергия, за да се осъществи Големия взрив.

Някои предложения са:

• хаотична инфлация
• пулсираща Вселена
• състояние на Хартъл-Хоукинг

Някои от тези сценарии са количествено съвместими един с друг. Всички те включват непроверени хипотези.

Ранната Вселена е запълнена хомогенно и изотропно с много висока енергийна плътност. Приблизително 10^-35 секунди след епохата на Планк, Вселената се разширява експоненциално в период, наречен космическа инфлация. След спирането на инфлацията, материалните елементи на Вселената са под формата на кварк-глуонна плазма, в която съставните частици се движат релативистично. Чрез един все още непознат процес, бариогенеза, се появява наблюдаваната асиметрия междуматерия и антиматерия. С нарастването на размера на Вселената, температурата спада, което предизвиква нови процеси на нарушаване на симетрията, които се проявяват чрез известните физични сили и елементарни частици, а по-късно позволяват образуването на водородни и хелиеви атоми в процес, наречен първичен нуклеосинтез. С разширяването си, Вселената се охлажда, поради което средната кинетична енергия на електроните става недостатъчна те да продължат да бъдат в свободно състояние и биват захванати от протоните, като по този начин Вселената става предимно изградена от свързани атоми, т.е. неутрална. Това явление, случило се 300 000 години след Големия взрив, се нарича рекомбинация, и именно фотоните, излъчени от тези електрони при прихващането им от атомите в този момент, съставят т.нар. „реликтово излъчване“. Средният свободен пробег на фотоните в неутралната Вселена става много голям, т.е. Вселената става прозрачна. Поради тази причина ние виждаме реликтовото излъчване, но не и фотоните от предишното горещо състояние на Вселената, понеже те са били погълнати от йонизираното вещество.