Астероидите често присъстват в научно-фантастични книги или филми. Няколко са основните направления за тяхната употреба:

• Като места, които могат да бъдат евентуално колонизирани от хората
• Като ресурси за добиване на минерали и руди
• Като пречка за междузвездни пътешествия
• Като потенциално опасни за живота на планетата Земя поради възможността на даден астероид да се сблъска със Земята.

Описанията представят астероидния пояс нереалистично плътен, докато в действителност астероидите там често са на хиляди километри един от друг.

Групи според орбитата

Прието е група от астероиди да се именува на първия открит астероид от групата. Групите обикновено се състоят от сравнително далечно асоциирани обекти, докато семействата са много по-близко обвързани поради факта, че са се формирали вследствие на разпадане на по-голям астероид.^[7]

Спектрална класификация

През 1975 г. е създадена астероидната таксономична система, базирана на цвят, албедо и спектрални линии от Кларк Чапман,Дейвид Морисън и Бен Зелнер. Тази система отразява повърхностния състав на астероидите и първоначално те бяха класифицирани в три категoрии:

1. К-клас астероиди-предимно въглеродни,75 % от всички известни.
2. С-клас астероиди-предимно силикатни,17 % от всички известни
3. М-клас астероиди-метални,по-голямата част от останалите.