Астрономите описват Церера като „недоразвита планета“. Гравитационните смущения причинявани от Юпитер, възпрепятстват образуването на по-голямо небесно тяло в този район от слънчевата система. Церера се намира в астероидният пояс между планетите Марс и Юпитер.Направените наблюдения с космическият телескоп „Хъбъл“ показват, че Церера има приблизително кръгла форма. Диаметърът през екватора е по-голям отколкото през полюсите. Приблизителният диаметър на това небесно тяло е около 930 km. Предполага се, че Церера съдържа около 25% от масата на целият астероиден пояс (Плутон е 14 пъти по-тежък).

Hо Церера има много по-общи черти със Земята и Марс отколкото с неговите скалисти съседи. Има признаци за съществуването на замръзнала вода под повърхността му. Наблюденията на „Хъбъл“ показват, че Церера прилича много на скалистите планети от земен тип намиращи се във вътрешната част на слънчевата система. Компютърните модели показват, че приблизително кръглите обекти като Церера имат разнородна вътрешност, т.е. плътно ядро и по-леки минерали в близост до повърхността. Всички планети от земен тип, включително и Земята имат разнородна вътрешност. Това разграничава Церера от останалите му съседи.

Астрономите подозират, че под повърхността на планетата джудже има замръзнала вода, тъй като плътността на Церера е по-малка от тази на Земната обвивка. Според техни изчисления, ако Церера се състои от 25% вода, то на тази планета джудже има повече сладка вода отколкото на Земята. Водата на Церера вероятно е под формата на лед и обгръща твърдото ядро на астероида.Церера е първият обект открит в астероидният пояс. Сицилианският астроном Джузепе Пиаци го открива през 1801 г. Той е подозирал, че между планетите Марс и Юпитер може да има други планети. С откриването на все повече обекти в тази област, те стават известни като астероиди и малки планети. Първоначално Церера е бил определен като планета, но впоследствие е класифициран като астероид. През 2006 г. Церера е определен като планета джудже заедно с Плутон и Ерида.