Най-популярната теория за произхода на нашата Вселена е, че се формира в следствие на космически катаклизъм без аналог – Големия взрив

Теорията за Големия взрив е се базира на наблюдението, че другите галактики се отдалечават от нашата с огромна скорост във всички посоки, сякаш всички те са били задвижени от огромна експлозия.

Преди Големия взрив цялата необятност на познатата Вселена, включително всичката материя и радиация, е била компресирана в гореща, плътна маса само няколко милиметра в диаметър. Смята се, че това почти неразбираемо състояние е съществувало само една малка част от първата секунда на времето.Привържениците на теорията за Големия взрив предполагат, че преди 10 до 20 милиарда години масивен взрив позволява на материята и енергията – дори и пространството и времето – да се появят от някакъв древен и непознат вид енергия.Теорията е, че в един миг – един трилион от секундата – след Големия взрив, Вселената се разширява с неразбираема скорост от размерите на камъче до астрономическия си обхват. Разширяването очевидно продължава, но много по-бавно, в продължение на милиарди години.Учените не могат да са сигурни точно как Вселената еволюира след Големия взрив. Мнозина вярват, че с течение на времето и охлаждането на материята, започват да се образуват разнообразни видове атоми, които в крайна сметка образуват звездите и галактиките на нашата Вселена, във вида, който познаваме днес.Белгийски свещеник на име Жорж Лемантр е първият, който предлага теорията за Големия взрив през 20-те години миналия век. Тогава той заявява, че Вселената започва от един единствен първичен атом. След това идеята е подкрепена от наблюдения на Едуин Хъбъл, който установява, че галактиките се отдалечават във всички посоки, както и след откриването на космическото микровълново лъчение от Арно Пензиас и Робърт Уилсън.Сиянието на космическото микровълново фоново лъчение, което се среща навсякъде Вселената, се смята за осезаем остатък от отломките светлина от Големия взрив.
Радиацията е подобна на тази, използвана за предаване на телевизионни сигнали чрез антени.
Но това е най-старият известен вид радиация и може да разкрие много тайни за най-ранните моменти на Вселената.

Теория за големия взрив

Големият взрив е научна теория на космологията, описваща ранното развитие на Вселената. Разширяването на Вселената, което следва от уравненията на общата теория на относителността, бива потвърдено с наблюденията за раздалечаване на галактиките. Екстраполирайки назад във времето, може да се направи извода, че Вселената е била или много малка, или дори е била събрана в точка – така наречената сингулярност. Теоремата на Хокинг-Пенроуз показва че от уравненията на общата относителност следва, че такава точка даваща начало на пространството и времето трябва да е съществувала. Естествено следствие от това е, че в миналото Вселената е имала по-висока температура и по-висока плътност. Терминът „Големият взрив“ се използва както в тесен смисъл за момента, в който започва разширението на Вселената (закон на Хъбъл), така и по-общо за преобладаващата днес космологична концепция обясняваща произхода и еволюцията на Вселената.Терминът „Големият взрив“ е въведен през 1949 от Фред Хойл в радиопрограма на BBC. Едно от следствията на Големия взрив е, че условията в днешната Вселена са различни от тези в миналото или в бъдещето. Съгласно този модел Джордж Гамов предвижда, през 1948, че от ранната гореща фаза на Вселената трябва да е останало остатъчно лъчение, което трябва да има спектър на абсолютно черно тяло и да идва от всички посоки на небето. Така нареченото реликтово излъчване е открито през 60-те години на XX век от Пензиас и Уилсън и служи за потвърждение на теорията на Големия взрив срещу основната ѝ алтернатива, теорията за устойчивото състояние.Според теорията за Големия взрив преди 13,8 милиарда години Вселената е в безкрайно плътно състояние с огромна температура и налягане. За първите 10-³³ секунди от съществуването на Вселената няма задоволителен физически модел. Общата теория на относителността предвижда гравитационна сингулярност, където плътността става безкрайна. За разрешаване на този парадокс е нужна теорията на квантовата гравитация.