Астероида Ерос е открит на 13 август 1898 г. от Густав Вит, който е бил директор на обсерваторията Урания в Берлин. Този астероид е един от най-издължените и има формата на картоф. Приблизителните му размери са 33 х 13 х 13 километра. Спроред размерите си Ерос се нарежда сред трита Близки до Земята астероида с диаметър от над 10 km. Обратно на тогавашните традиции, астероида е именуван с мъжко име: Ерос (Гръцкият бог на любовта, син на Меркурий и Венера).За разлика от повечето обекти в главният астероиден пояс, които обикалят Слънцето в района между Марс и Юпитер, за близките до Земята астероиди се предполага, че са мъртви комети или отломки от сблъсъци в астероидният пояс. Известни са ни приблизително 250 близки до Земята астероида, но учените предполагат, че те са на-малко 1000 с диаметър от 1 km или повече.

Орбитата на Ерос пресича тази на Марс, но не преминава през орбитата на Земята. Астероида има лека елипсовидна траектория, по която прави една обиколка около Слънцето за 1.76 години. Средното разстояние на Ерос от Слънцето е 1.46 AU, което се равнява на 218 милиона километра.Най-близкото доближаване на Ерос до Земята се случи през 20 век на 23 януари 1975 г. (приблизително 0.15 AU, което се равнява на 22 милиона километра). Други по-ранни доближавания са се случили през 1901 г. на разстояние 0.32 AU (48 милиона km) и през 1931 г. на разстояние 0.17 AU (26 милиона km). Според астрономите няма вероятност Ерос да се сблъска със Земята.Изучаван повече от век, Ерос става най-наблюдаваният обект през 1975 г., когато доближава най-много Земята. Астрономите определят периода му на завъртане на 5.27 часа, а радарите отчитат, че има неравна повърхност.Ерос е астероид от тип „S“ (най-често срещаните обекти във вътрешната част от астероидният пояс). Няма данни за наличието на вода на Ерос. През деня температурата е около 100^o C, а през вечерта рязко спада до -150^o C. Гравитацията на Ерос е много слаба, но е достатъчна да задържи космически апарат в орбита. Ако хвърлим камък от повърхността на астероида със скорост 10 m/s, то той ще излети в космоса.

Астрономите описват Церера като „недоразвита планета“. Гравитационните смущения причинявани от Юпитер, възпрепятстват образуването на по-голямо небесно тяло в този район от слънчевата система. Церера се намира в астероидният пояс между планетите Марс и Юпитер.Направените наблюдения с космическият телескоп „Хъбъл“ показват, че Церера има приблизително кръгла форма. Диаметърът през екватора е по-голям отколкото през полюсите. Приблизителният диаметър на това небесно тяло е около 930 km. Предполага се, че Церера съдържа около 25% от масата на целият астероиден пояс (Плутон е 14 пъти по-тежък).

Hо Церера има много по-общи черти със Земята и Марс отколкото с неговите скалисти съседи. Има признаци за съществуването на замръзнала вода под повърхността му. Наблюденията на „Хъбъл“ показват, че Церера прилича много на скалистите планети от земен тип намиращи се във вътрешната част на слънчевата система. Компютърните модели показват, че приблизително кръглите обекти като Церера имат разнородна вътрешност, т.е. плътно ядро и по-леки минерали в близост до повърхността. Всички планети от земен тип, включително и Земята имат разнородна вътрешност. Това разграничава Церера от останалите му съседи.

Астрономите подозират, че под повърхността на планетата джудже има замръзнала вода, тъй като плътността на Церера е по-малка от тази на Земната обвивка. Според техни изчисления, ако Церера се състои от 25% вода, то на тази планета джудже има повече сладка вода отколкото на Земята. Водата на Церера вероятно е под формата на лед и обгръща твърдото ядро на астероида.Церера е първият обект открит в астероидният пояс. Сицилианският астроном Джузепе Пиаци го открива през 1801 г. Той е подозирал, че между планетите Марс и Юпитер може да има други планети. С откриването на все повече обекти в тази област, те стават известни като астероиди и малки планети. Първоначално Церера е бил определен като планета, но впоследствие е класифициран като астероид. През 2006 г. Церера е определен като планета джудже заедно с Плутон и Ерида.

Някои от по-известните представяния на астероиди в литературата и киното:

• В романа на Антоан дьо Сент-Екзюпери от 1943 г. Малкият принц главният герой живее на астероид. Астероидният спътник Малкият принц носи името на главния герой.
• Във филма от 1968 г. Зелена слуз астронавтите от космическата станция Гама 3 кацат на астероид, който е на път да се сблъска със Земята, и го взривяват с бомби.
• В класическия научно-фантастичен филм на Стенли Кубрик от 1968 г. 2001: Космическа одисея, известен с високата си точност на представяне на фактите, космическият кораб Discovery се „сближава“ с астероид на разстояние от няколко хиляди километра.
• Във филма Метеор (1979) е представен астероид с име Орфей, който е на курс към Земята, след като се сблъсква с комета и се отклонява от орбитата си.
• В Епизод V – Империята отвръща на удара (1980), Хан Соло успява да избяга от кораба на Империята, като скрива „Хилядолетния сокол“ (Millennium Falcon) на астероид, където обаче е нападнат от гиганско чудовище (което незнайно как живее на този астероид).
• В романа на Артър Кларк 2061: Трета Одисея (1986) се разказва за пътешествието през Големия астероиден пояс.
• В романа на Артър Кларк Господният чук (1993) са представени усилията на човечеството да предотврати сблъсъка на астероида Кали с планетата Земя. Филмът Големият удар (1998) е базиран на книгата на Кларк, но вместо с астероид, ударът е с комета.
• В играта The Dig на LucasArts, излязла през 1995 година, астероидът Атила, който заплашва да се сблъска със Земята, се оказва извънземен летателен апарат.
• Филмът Армагедон (1998) в основата си също разказва за предотвратяване на сблъсък с астероид, макар и твърде нереалистично.
• В поредицата романи на Бен Бова Астероидни войни (2001-2004) фокусът е върху експлоатацията на астероиди за добив на метали.
• В телевизионния филм Астероид (1997) се разказва за група астероиди на курс за сблъсък със Земята. Най-големият от тях, Ерос, е разбит на малки парчета, но те успяват да се разбият на територията на Тексас.
• В романа Еволюция на Стивън Бакстър от 2003 година отново се разказва за астероида Ерос.
• В Междузвездни войни: Епизод III – Отмъщението на ситите Падме Амидала ражда Люк и Лея на астероидна колония.
• В Междузвездни войни: Епизод IV – Нова надежда е разрушена планетата Алдераан, което създава поле от астероиди.

Астероид (от старогръцки ἀστήρ – звезда и εἶδος – като, във формата на) е неголямо планетоподобно небесно тяло на орбита около Слънцето. Астероидите се смятат още за малки планети или планетоиди, с размери, много по-малки от тези на същинските планети.За повечето астероиди се смята, че са останки от протопланетарния диск преди 4,5 милиарда години, от който са формирани планетите, но не са погълнати от тях или изхвърлени извън Слънчевата система. Някои астероди имат собствени спътници. Почти всички астероиди се намират в астероидния пояс, на елиптични орбити между тези на Марс и Юпитер.