Учениците с извезан на робите синьо-бронзов герб са под грижите на нисичкия, белокос учител по Вълшебства професор Филиус Флитуик, чиито кабинет (Западна кула, седми етаж, тринадесети прозорец) Сириус Блек използва, за да се изплъзне на дименторите. Със синия екип на „Рейвънклоу“ метлата яха Чо Чан, първата любов на Хари. От този дом е и изгората на Пърси Уизли Пенелопи Клиъруотър, а незнайно защо там се подвизава и свръхотвеяната, но чаровна Луна Лъвгуд.
Общата стая на дом Рейвънклоу представлява голямо, кръгло помещение, по-просторно от всичко, което някой някога изобщо беше виждал в „Хогуортс“. Красиви, арковидни прозорци от бял мрамор са издълбани в стените, които са декорирани с ефирна синя и сребърна коприна. Прозорците са голяма привилегия за учениците – през деня Рейвнъклоу имат разкошен изглед към поляните, езерото и околните планини. Таванът е омагьосан по подобие на този в Голямата зала – с тази разлика, че не отразяваше реалното време навън, а беше настроен според желанието на рейвънклоуци – с проста магия те сами избират какво да е времето в общата стая всеки ден. Обикновено през деня таванът е кристално ясен, а през нощта – изпълнен със звезди, които се отразяват в килима в тъмно синьо. Навсякъде има маси, столове и лавици за книги и прегаменти, мастилници и пера, както и за различни игри. Пред огромната камина са поставени големи възглавници, за разлика от другите домове, където има кресла и канапета. Над камината са наредени някои особено важни отличия и награди, спечелени от възпитаниците на дом Рейвънклоу през изминалите години.
В ниша срещу вратата стои висока статуя от бял мрамор. Всеки, по – запознат с историята на „Хогуортс“, веднага да разпознава Роуина Рейвънклоу – основателката на дома. Статуята стои до врата, която води към спалните на горния етаж. Мраморната жена е изваяна перфектно – носеща красива, и все пак малко плашеща усмивка. Нежно на вид венче от мрамор е възпроизведено на главата и, стоящо като ореол над каменните ѝ коси. На венчето са изписани думи със ситен почерк. Когато някой се приближи до тях, можеше лесно да рачете следното изречение:
“ Има ли нейде дар по-голям от ум остър, пъргав и прям? „
