За пръв път името Стара планина се споменава през 16-ти век. Тя се простира на запад от (долината на река Тимок) в Източна Сърбия до нос Емине на Черно море на изток, като по-голямата ѝ част се намира на територията на България. Стара планина е разположена по цялата дължина на България и разделя условно страната на Северна и Южна България. Най-високата ѝ точка е връх Ботев (2375,9 м).
В нейното землище са обособени много природни паркове, защитени местности и един национален парк. Тя е един от най-големите центрове на ендемични и реликтни видове. Поради изградената материална база, чистия въздух и високопланинския си характер, Стара планина често е предпочитана цел за туризъм. В нея са изградени 81 хижи.
