Полезните изкопаеми в Стара планина са разнообразни по произход и запаси. Находища на черни въглища са разкрити в Балканбас, разположен между Габрово, Твърдица и Сливен, антрацитни въглища ­ в Свогенския басейн. Железни руди са открити в Кремиковци, Чипровци, Мартиново, Троянско, а медни руди и полиметални руди ­ във Врачанска, Голема планина и Етрополска планина. Находища на качествени мрамори има в Берковско, а на варовици ­ във Врачанско. Барит е разкрит в Искърския пролом в района на Елисейна­Зверино. Базалт се добива в района на град Плачковци. Глини се добиват в Годечко.

От проходите Златишки и Вратник Стара планина се поделя на три части: Западна, Средна и Източна.

Стара планина граничи на север с Предбалкана, като посредством седловини (Превалска, Лопатна, Падеш, Превлаката, Богое и др.) са свързва с предбалканските ридове, а чрез подбалканските планински прагове (Гълъбец, Козница, Стражата, Межденик и др.) се осъществява връзката с разположената на юг от нея Средна гора.

Стара планина е една от четирите физикогеографски области на Старопланинската зона. Тя е е част от Алпо-Хималайската планинска система и в частност от голямото земно образувание, известно като Балканиди. Разположена е между Предбалкана на север и Подбалканските котловини на юг. На запад се простира до реките Търговишки Тимок (дясна съставяща на Бели Тимок) и Височица (Комщица, Темска река, десен приток на Нишава) в Сърбия, а на изток, при нос Емине достига до Черно море. Простира се върху територията на части от 14 български области – Видинска, Монтана, Врачанска, Софийска, област София, Ловешка, Пловдивска, Габровска, Старозагорска, Великотърновска, Сливенска, Шуменска, Бургаска и Варненска.

За пръв път името Стара планина се споменава през 16-ти век. Тя се простира на запад от (долината на река Тимок) в Източна Сърбия до нос Емине на Черно море на изток, като по-голямата ѝ част се намира на територията на България. Стара планина е разположена по цялата дължина на България и разделя условно страната на Северна и Южна България. Най-високата ѝ точка е връх Ботев (2375,9 м).

В нейното землище са обособени много природни паркове, защитени местности и един национален парк. Тя е един от най-големите центрове на ендемични и реликтни видове. Поради изградената материална база, чистия въздух и високопланинския си характер, Стара планина често е предпочитана цел за туризъм. В нея са изградени 81 хижи.