Колкото и да сме образовани, компетентни по всякакви теми, практични, богати, успешни и прочее мечти, няма как да постигнем най-добрата своя версия, не и без да обърнем внимание на своето тяло. Разбира се, Пешо харесва едно, Гошо – друго. Бодибилдингът и естетиката са ми нещо много любимо, но допускам, че красотата е нещо изключително субективно и не задължително практично. Така че тях ги оставям за себе си, а днес ще се спра на по-функционални елементи – сила, издържливост, силова издържливост, експлозивност, кондиция.
Дали на всекиго е нужно да има кой знае каква експлозивност – по-скоро не. Но пък сила и издържливост не мисля, че е възможно да са излишни някога. Отново – не става дума за състезателно ниво, а просто форма на самоуважание. Защото правилното хранене и тренировките са именно това. А и парадоксално на травмите, които предизвиква, все пак съм на мнение, че спортът е здраве. А ако здравето не е необходимост, какво е?
А пък и да си здрав във всеки един смисъл на думата е нещо безценно. Другата ми теза е, че физическото и менталното здраве са свързани. Даже бих казала, че първото води до второто или поне силно го подпомага. Така че, както и да го гледаме, спортът си е must. Както и съня, както и хубавата храна.
Пробвай за седмица-две да тренираш до отказ, да почиваш колкото е необходимо между тренировките, да пазиш режим на чисто хранене, дори без пресмятане на калории, микро- и макронутриентни, да си лягаш и да ставаш по-рано след един поне 7-8-часов сън. Физическа промяна ще има, естествено, чудеса няма да станат, но за седмица – толкова. Промяната ще е по-скоро в психиката ти. Свеж, бистър ум, много повече енергия, липса на каквато и да е необходимост да се занимаваш с глупости. Това е, което гоним. И си заслужава повече от каквато и да е физика. Но и физиката няма да избяга. И накрая – малко мотивация за един добър старт/финиш на деня.
Вие сте!
Всичко е в главата:)
