А свободата, ако не е субективна тема…
Уж сме свободни, а постоянно се съобразяваме с щяло и нещяло, писани, неписани закони, социални, обществени норми и забрани наляво-надясно, различни видове връзки с хората, пари, физическа и психическа възможност. Като цяло сме всичко друго, но не и свободни. А кога можем да бъдем – когато можем да правим всичко, което искаме, без да жертваме друго. Иначе всичко е до приоритети, такова нещо като „не мога“ няма. Има „не мога, освен ако не се лиша от…“. Защото сме нагли и искаме всичко:)
Защо искаме въпросната свобода, мисля, че дори не е нужно да се обяснявам и по този въпрос. Предполагам, че всеки е взимал някакви не много лесни решения, защото получиш ли Х, губиш У и тн. А можеш ли да не губиш нищо? Защо да не можеш. Стига да стоиш над това, което ти е наложило да се съобразяваш. Абсолютната свобода аз не съм я постигнала, даже не съм и близо. Даже съм си доста далече. Това, към което се стремя аз, разбира се, за други е прекалено или пък твърде малко. Но смятам, че каквато и да е „свободата“, която се търси, етапите към нейното постигане са горе-долу еднакви – освобождаване от нуждата от другите.
Кои са другите? Естествено, нямам предвид абсолютно ограничаване, още по-малко спиране, на контактите си. Говоря за излишните. Защо да си губиш времето с нещо или някого, ако то(й) не ти носи нищо. Отново едно уточнение, даден човек или активност може да ти носи и друго освен материално, може да ти даде спокойствие, емоция, съвет, хляб за разсъждение, навик, смисъл. Има и хора, които водят само до нерви и загуба на време. Има такива, които имат някоя-друга положителна черта, но не винаги компенсират тяхните негативи. Комплексно е. Не, че няма хора, които за нищо не стават, има ги. Има за маса, има и реално полезни, читави хора. Не мога да преценя кой към коя група приспада за когото и да е друг, освен за себе си. А аз моите съм ги отсяла вече отдавна.
Или поне в по-голямата си част. Още се намират покрай мен от онези супер преуспелите, знаещи и можещи хора, които си раздават (непоисканото) мнение и съвети като топъл хляб. Те хората са го казали – не прави непожелано добро. Един грам опит тежи много повече от тонове теория. Съветите не винаги са нещо лошо, но вече стигне ли се до даване на акъл, понякога хората не знаят кога да спрат. Безрезултатни личности, имащи се за компетентни, налагат своите виждания, а недостатъчно самостоятелни, по-слаби характери или попаднали в безизходица, следват без вложени разсъждения безценните им мъдрости. Винаги слушай какво ти казват, но мисли сам. Прави, което ТИ смяташ за правилно. Следвай своя път. Развивай ума и физиката си всеки ден. Всички разполагаме с едни и същи 24 часа в денонощието, и ако ти използваш 12 от тях за себе си и своите цели, а друг – и 24те, то той винаги ще бъде пред теб в неговата сфера на развитие. Ще има повече възможности и най-важното повече свобода.
Времето инвестирано в работа върху себе си никога не е загубено. Под каквато и да е форма и да е то, а това зависи изцяло от теб, стига да успееш да си наложи тази нагласа. А към въпроса самоосъвършенстването равнява ли се на свобода, и да, и не. Трябва да си свободен от чужди влияния, за да действаш върху своето развитие, трябва да си по-добър от вчера, за да имаш повече врати пред себе си. Двете понятия нито са еквиваленти, нито са следствия, взаимносвързани са и са ключа към смисления живот.
Всичко е в главата:)
