Досега основна тема е била развитието и самоусъвършенстването, доколкото зависи от нас и виждането ни за света. Не че сега ще е кой знае колко по-различно, но този път ще насочим погледа си към тези около нас. Така наречените приятели, компания, обкръжение. Голямо важно. Преди година по това време имах случаи да прекарвам време с хора, които ако не ме дърпат надолу към ниското си ниво, то поне ми пречеха да вървя нагоре – не визирам от гледна точка образование, вредни навици, а своите лични приоритети. Впрочем явно сега е моментът да вметна, че идеални хора няма и липсата на образование (тук правим едно уточнение – липса на образование по документи, а не реална такава) не бива да е това, по което съдим за интелекта на даден човек.
Както и да е – да се върнем към основното, подбирайте си малко хора около вас. Няма абсолютно никакво значение кой ще се засегне, понеже се е държал много добре и сега ми е неудобно да спра контакта. Или сме „приятели“ от деца, сега общи интереси, навици и цели (почти) нямаме, ама сме израснали заедно и няма как. Защо няма как? От същото това чувство за неудобство, все пак човека ти е помогнал еди кога си. Не бъркайте спирането на контакт с някого с липса на уважение, благодарност или каквото и да е. Но от това неудобство не е зле да си опериран, защото не помага с нищо.
Сега ли? Сега няма кой да ме накара и една минута да прекарам с някого, ако по някаква причина следствието от тази минута не ми се явява като приоритет. Ще ми се да можех да кажа, че не ми се налага изобщо да общувам с такива хора… Засега не мога да твърдя подобно нещо, сигурно няма и да мога в близко бъдеще, но поне знам, че със сигурност не е от неудобство. За цели и приоритети има много какво да се каже, но няма да е сега.
Ти си хората, с които общуваш. В много аспекти. Първо, за тези, които не те познават или поне не добре, нормално е да те слеят с цялостния образ на компанията ти. Затова излизай с хора на твоето ниво или по-високо от това, на което се определяш. Не винаги е от значение какво мислят другите, разбира се. В момента по-скоро имам предвид хората, които биха били полезни в бъдеще с едно или друго. Другите нямат значение. Отново се отклонявам, но наистина ми беше необходимо да направя това уточнение. Та, второ, и по-важно – искаш, не искаш, не можеш да постигнеш много с елементарни хора. Пък и дори да дръпнеш леко напред, какво, ще се занимаваш да избуташ със себе си и хора, които нямат желанието ли?! Няма вариант. А когато си вдигнеш нивото, ще започнат малко по малко да те дразнят тези около теб, техния изказ и мислене. Хубаво ще е да се сетиш сам да се дръпнеш, но докато се стигне до този момент, се минава през една колосална загуба на време и нерви – все ценни инвестиции, които могат да отидат за нещо по-практично или приятно.
Така че с две думи – помисли си тези около теб нужни ли са ти и приятно ли ти е с тях? Ако на поне едното не отговарят – директно ги махай. Струва си, повярвай ми, много си струва. 😉
Всичко е в главата:)
