С нагласата, че ти си важният, че ти решаваш и определяш правилата, неизбежно идват някои промени. Нормално е, все пак промяната в отношението, гласността на мнението и действията ти се отразяват и в очите на околните. Какво всъщност става в момента, в който другите видят, разликата в теб?
Ставаш надут и нагъл. Все пак не си мълчиш вече. Никой не обича да спорят с него – доста по-удобно е било, когато си си премълчавал нередности с идеята да няма сърдити, да не те гледат накриво.. Или каквото друго те е спирало да си кажеш какво мислиш.
Конфликти. Когато този отсреща е свикнал да е неговото, вероятно няма да приеме добре, че вече така не може. Следват немалко упреци, нервни изблици и възможност за скандали.
Много хора ще се отдръпнат. Не всеки е способен да общува с хора с позиция. Далеч по-лесно е иначе. Ще се изненадаш с колко много от „твоите“ ще се забравите. Но пък от такива лица в обкръжението си, кой изобщо има нужда…
Точните остават. Ще се появят и нови. Започнеш ли да подбираш кръга си, в един красив момент в него ще има само готини хора с глава на раменете. Никакво напрежение, разговори на по-високо ниво, съвпадащи гледни точки и интереси. Какво повече е нужно?!
Преценката ти също търпи промени. Правят ти впечатление овцете и вълците в обществото. А това не е типично овча черта 😉
Не си губиш времето. Знаеш си целите и си действаш по тях. Времето е пари. А понякога и много повече – възможности. Вече няма да ги изпускаш!
Успехите се трупат, а с тях и уважението на хората. И то на качествените хора. Завръзване на правилни контакти и построяване на мост към поредната победа.
Струва си, процесът носи минуси със себе си, но въпросните минуси са основно проявени в началото. После идва и десертът. И остава. Веднъж стигнеш ли дотам, шампион си. 🙂

