С налагането на хиляди норми от обществото, в което живеем, религията, семейството, стигаме до един момент, в който губим своята идентичност и ставаме част от тълпата. Разбира се, не всичко можем да загърбим, не е и редно. Но защо мълчим и свеждаме глава, нагаждайки се към чужда гледна точка, с която не сме съгласни? С какво е повече Пешо – колегата, който всяка сутрин те запушва, но ти си мълчиш, защото Пешо е достатъчно нагъл да се наложи над теб, а ти.. ами не искаш да стават скандали „за глупости“. Или Пенка от втория етаж, която упорито отказва да си плати асансьора, ама айде сега – ти все пак не си за 10 лева. Продължавайки да си стоиш кротко в ъгъла, съобразявайки се с тоя и оня, обаче си струва. Все пак ти гониш голямата награда – да си привидно харесван от всички, да си нямаш проблеми. Абсолютната оферта. Струва си, както и да го погледнеш! Е, да, няма да изразяваш мнение, няма да те уважават, но какво пък – не е ли вълнуващ животът на безгласната буква?!
Не е временно. Иванчо от компанията ти подронва авторитета, ама нищо де той на шега.. Случило се е 1-2-5 пъти… то той ще спре, уважава ме… мии не, не го показва, всъщност никога не го е показвал, но знам ли, той не с лошо.. А защо просто не създадеш представата за човека, който си в действителност. Човек с акъл в главата и глава на раменете, с който се държиш с уважение. Нима не си точно такъв? Е, покажи го. Първото впечатление е важно, така е, но не е непоправимо. Покажи защо си повече от обект за подигравки и следващия път не си трайкай кротко в ъгъла с наведена глава. Защото не си тъпанар. И Иванчо не е наясно с този факт.
Самочувствието е в основата на „мирогледа“ ти. Е, не става да се събуждаш с мисълта колко си грозен, дебел и нещастен и да се чувстваш като най-големия пичага. Помисли си ти един готин, умен, успял човек ли си. Да? Еми защо не вървиш като такъв, защо не излъчваш това с погледа и действията си, защо не си личи по начина, по който говориш и приемаш думите на другите? Ти като си знаеш, че си бомба, дръж се като такава. Или мислиш, че не си.. да, ясно, погледнал си обективно на нещата, но чисто и просто не си доволен от резултата. Голямото важно! Самоосъвършенствай се, колко му е.. Тренирай, чети – развивай тялото и ума си, подобри визията си и неусетно ще си промениш и нагласата. Обещавам!
Друго си е да не чакаш авера 15 минути за пореден път. Защото той е наясно, че ти си точен и не може да закъснява, ако иска да се види с теб. А той иска – че как да не иска, та ти си най-готиния човек. Не е зле, нали? Еми, хайде, действай. Създай своя начин на виждане на света, в който ти си центъра и ти определяш правилата. Не си мълчи. То ще си проличи кой колко те уважава, но пък и да не те – ще почне, къде ще ходи.. И да не ти пука, ей – то няма как без проблеми, но да диктуваш събитията в живота си и да си над нещата – безценно! Пробвай 😉
