Mindset

Разбира се, технологиите – безспорният плюс или това, което унищожава личната комуникация между хората… Като цяло и аз, както и всички останали (предполагам), съм със смесени чувства. Но пък ако трябва да избирам позиция по въпроса, мога. Но за да се стигне дотам първо трябва да се изложат малко мъдри мисли по темата.

Така, доскоро бях на мнението, че поколението на родителите ни, може би и на нашите баби и дядовци е било най-доброто, в което да се родиш и израснеш. Всъщност, още съм на това мнение – няма сериозно политическо напрежение (доколкото знам, де, не обещавам), няма я обаче и модернизацията. С две думи – идеалния свят. Силно казано, но определено някои неща от онова време сега практически са невъзможни, пък теория без практика не върши работа, така че каквото и да говорим, надали е било лошо да са рядкост компютрите и телефоните.

И когато вече бях на ръба на отчаянието и душевната болка, че този свят просто няма да се върне, и аз там няма как да живея, си дадох сметка, че и да не се върне, нищо не ми пречи да се отклоня леко от развоя на събитията. В комбинация с други обстоятелства и фактори, моето отклонение се изрази в това да си махна фейсбука, което е и горе-долу единствената социална мрежа, която притежавах.

И това за около месец. Впечатленията – не ми липсваше, аз с близките си имах контакт, ама си е доста по-трудно да търсиш 4ти за белот от 20-30 човека, отколкото от 500. Или да разбера, че е станало нещо, което евентуално ме засяга. Както и да е, върнах го, само че нуждата да вися там денонощно отмина.

И в крайна сметка, технологиите не пречат на отношенията между хората. Способни са да пречат, ако ние го допуснем. Дали ще ги използваме до такава степен, дали ще им отдадем такова значение, зависи само и единствено от нас.

А свободата, ако не е субективна тема…
Уж сме свободни, а постоянно се съобразяваме с щяло и нещяло, писани, неписани закони, социални, обществени норми и забрани наляво-надясно, различни видове връзки с хората, пари, физическа и психическа възможност. Като цяло сме всичко друго, но не и свободни. А кога можем да бъдем – когато можем да правим всичко, което искаме, без да жертваме друго. Иначе всичко е до приоритети, такова нещо като „не мога“ няма. Има „не мога, освен ако не се лиша от…“. Защото сме нагли и искаме всичко:)
Защо искаме въпросната свобода, мисля, че дори не е нужно да се обяснявам и по този въпрос. Предполагам, че всеки е взимал някакви не много лесни решения, защото получиш ли Х, губиш У и тн. А можеш ли да не губиш нищо? Защо да не можеш. Стига да стоиш над това, което ти е наложило да се съобразяваш. Абсолютната свобода аз не съм я постигнала, даже не съм и близо. Даже съм си доста далече. Това, към което се стремя аз, разбира се, за други е прекалено или пък твърде малко. Но смятам, че каквато и да е „свободата“, която се търси, етапите към нейното постигане са горе-долу еднакви – освобождаване от нуждата от другите.
Кои са другите? Естествено, нямам предвид абсолютно ограничаване, още по-малко спиране, на контактите си. Говоря за излишните. Защо да си губиш времето с нещо или някого, ако то(й) не ти носи нищо. Отново едно уточнение, даден човек или активност може да ти носи и друго освен материално, може да ти даде спокойствие, емоция, съвет, хляб за разсъждение, навик, смисъл. Има и хора, които водят само до нерви и загуба на време. Има такива, които имат някоя-друга положителна черта, но не винаги компенсират тяхните негативи. Комплексно е. Не, че няма хора, които за нищо не стават, има ги. Има за маса, има и реално полезни, читави хора. Не мога да преценя кой към коя група приспада за когото и да е друг, освен за себе си. А аз моите съм ги отсяла вече отдавна.
Или поне в по-голямата си част. Още се намират покрай мен от онези супер преуспелите, знаещи и можещи хора, които си раздават (непоисканото) мнение и съвети като топъл хляб. Те хората са го казали – не прави непожелано добро. Един грам опит тежи много повече от тонове теория. Съветите не винаги са нещо лошо, но вече стигне ли се до даване на акъл, понякога хората не знаят кога да спрат. Безрезултатни личности, имащи се за компетентни, налагат своите виждания, а недостатъчно самостоятелни, по-слаби характери или попаднали в безизходица, следват без вложени разсъждения безценните им мъдрости. Винаги слушай какво ти казват, но мисли сам. Прави, което ТИ смяташ за правилно. Следвай своя път. Развивай ума и физиката си всеки ден. Всички разполагаме с едни и същи 24 часа в денонощието, и ако ти използваш 12 от тях за себе си и своите цели, а друг – и 24те, то той винаги ще бъде пред теб в неговата сфера на развитие. Ще има повече възможности и най-важното повече свобода.
Времето инвестирано в работа върху себе си никога не е загубено. Под каквато и да е форма и да е то, а това зависи изцяло от теб, стига да успееш да си наложи тази нагласа. А към въпроса самоосъвършенстването равнява ли се на свобода, и да, и не. Трябва да си свободен от чужди влияния, за да действаш върху своето развитие, трябва да си по-добър от вчера, за да имаш повече врати пред себе си. Двете понятия нито са еквиваленти, нито са следствия, взаимносвързани са и са ключа към смисления живот.

„Hustle“ – to have the courage, confidence, self belief, and self-determination to go out there and work it out until you find the opportunities you want in life

За да живеем живота, който искаме, трябват и жертви. Малко са хората, които са родени под щастлива звезда и имат всичко отгоре. За останалите остава да се трудят постоянно, преследвайки целите си. А това, че някой си го е получил без да си мръдне пръста, никакво оправдание не е. Ако не изживяваш мечтите си, вероятно проблемът си е в теб и трябва да го оправиш точно ти. Никой не ти е виновен. Както винаги, всичко е въпрос на приоритети. Ако искаш нещо достатъчно силно и даваш сто процента от себе си всеки ден, няма кой да те бутне.

Идея -> План -> Действие -> Постигане на целта

Като планът и действието са свързани и се променят във времето. След постигането на целта, се поставя нова. Формулата привидно е много проста, но рядко минава без усложнения. И тъй като без друго има достатъчно хора и обстоятелства, които те цакат пряко или не, минимума, който можеш да направиш, е да не го правиш и ти самият. Не е невъзможно.

За целите няма да се разпростирам в излишни приказки, защото всеки си знае какво иска, а с малко мисъл може да разбере и как да го постигне. Целта оправдава средставата!!! Запомнете го това. Успех машини, тоя живот трябва да се правят милиони! 😉

 

 

Колкото и да  сме образовани, компетентни по всякакви теми, практични, богати, успешни и прочее мечти, няма как да постигнем най-добрата своя версия, не и без да обърнем внимание на своето тяло. Разбира се, Пешо харесва едно, Гошо – друго. Бодибилдингът и естетиката са ми нещо много любимо, но допускам, че красотата е нещо изключително субективно и не задължително практично. Така че тях ги оставям за себе си, а днес ще се спра на по-функционални елементи – сила, издържливост, силова издържливост, експлозивност, кондиция.
Дали на всекиго е нужно да има кой знае каква експлозивност – по-скоро не. Но пък сила и издържливост не мисля, че е възможно да са излишни някога. Отново – не става дума за състезателно ниво, а просто форма на самоуважание. Защото правилното хранене и тренировките са именно това.  А и парадоксално на травмите, които предизвиква, все пак съм на мнение, че спортът е здраве. А ако здравето не е необходимост, какво е?
А пък и да си здрав във всеки един смисъл на думата е нещо безценно. Другата ми теза е, че физическото и менталното здраве са свързани. Даже бих казала, че първото води до второто или поне силно го подпомага. Така че, както и да го гледаме, спортът си е must. Както и съня, както и хубавата храна.
Пробвай за седмица-две да тренираш до отказ, да почиваш колкото е необходимо между тренировките, да пазиш режим на чисто хранене, дори без пресмятане на калории, микро- и макронутриентни, да си лягаш и да ставаш по-рано след един поне 7-8-часов сън. Физическа промяна ще има, естествено, чудеса няма да станат, но за седмица – толкова. Промяната ще е по-скоро в психиката ти. Свеж, бистър ум, много повече енергия, липса на каквато и да е необходимост да се занимаваш с глупости. Това е, което гоним. И си заслужава повече от каквато и да е физика. Но и физиката няма да избяга. И накрая – малко мотивация за един добър старт/финиш на деня.
Вие сте!

С нагласата, че ти си важният, че ти решаваш и определяш правилата, неизбежно идват някои промени. Нормално е, все пак промяната в отношението, гласността на мнението и действията ти се отразяват и в очите на околните. Какво всъщност става в момента, в който другите видят, разликата в теб?

Ставаш надут и нагъл. Все пак не си мълчиш вече. Никой не обича да спорят с него – доста по-удобно е било, когато си си премълчавал нередности с идеята да няма сърдити, да не те гледат накриво.. Или каквото друго те е спирало да си кажеш какво мислиш.

Конфликти. Когато този отсреща е свикнал да е неговото, вероятно няма да приеме добре, че вече така не може. Следват немалко упреци, нервни изблици и възможност за скандали.

Много хора ще се отдръпнат. Не всеки е способен да общува с хора с позиция. Далеч по-лесно е иначе. Ще се изненадаш с колко много от „твоите“ ще се забравите. Но пък от такива лица в обкръжението си, кой изобщо има нужда…

Точните остават. Ще се появят и нови. Започнеш ли да подбираш кръга си, в един красив момент в него ще има само готини хора с глава на раменете. Никакво напрежение, разговори на по-високо ниво, съвпадащи гледни точки и интереси. Какво повече е нужно?!

Преценката ти също търпи промени. Правят ти впечатление овцете и вълците в обществото. А това не е типично овча черта 😉

Не си губиш времето. Знаеш си целите и си действаш по тях. Времето е пари. А понякога и много повече – възможности. Вече няма да ги изпускаш!

Успехите се трупат, а с тях и уважението на хората. И то на качествените хора. Завръзване на правилни контакти и построяване на мост към поредната победа.

Струва си, процесът носи минуси със себе си, но въпросните минуси са основно проявени в началото. После идва и десертът. И остава. Веднъж стигнеш ли дотам, шампион си. 🙂

С налагането на хиляди норми от обществото, в което живеем, религията, семейството, стигаме до един момент, в който губим своята идентичност и ставаме част от тълпата. Разбира се, не всичко можем да загърбим, не е и редно. Но защо мълчим и свеждаме глава, нагаждайки се към чужда гледна точка, с която не сме съгласни? С какво е повече Пешо – колегата, който всяка сутрин те запушва, но ти си мълчиш, защото Пешо е достатъчно нагъл да се наложи над теб, а ти.. ами не искаш да стават скандали „за глупости“. Или Пенка от втория етаж, която упорито отказва да си плати асансьора, ама айде сега – ти все пак не си за 10 лева. Продължавайки да си стоиш кротко в ъгъла, съобразявайки се с тоя и оня, обаче си струва. Все пак ти гониш голямата награда – да си привидно харесван от всички, да си нямаш проблеми. Абсолютната оферта. Струва си, както и да го погледнеш! Е, да, няма да изразяваш мнение, няма да те уважават, но какво пък – не е ли вълнуващ животът на безгласната буква?!

Не е временно. Иванчо от компанията ти подронва авторитета, ама нищо де той на шега.. Случило се е 1-2-5 пъти… то той ще спре, уважава ме… мии не, не го показва, всъщност никога не го е показвал, но знам ли, той не с лошо.. А защо просто не създадеш представата за човека, който си в действителност. Човек с акъл в главата и глава на раменете, с който се държиш с уважение. Нима не си точно такъв? Е, покажи го. Първото впечатление е важно, така е, но не е непоправимо. Покажи защо си повече от обект за подигравки и следващия път не си трайкай кротко в ъгъла с наведена глава. Защото не си тъпанар. И Иванчо не е наясно с този факт.

Самочувствието е в основата на „мирогледа“ ти. Е, не става да се събуждаш с мисълта колко си грозен, дебел и нещастен и да се чувстваш като най-големия пичага. Помисли си ти един готин, умен, успял човек ли си. Да? Еми защо не вървиш като такъв, защо не излъчваш това с погледа и действията си, защо не си личи по начина, по който говориш и приемаш думите на другите? Ти като си знаеш, че си бомба, дръж се като такава. Или мислиш, че не си.. да, ясно, погледнал си обективно на нещата, но чисто и просто не си доволен от резултата. Голямото важно! Самоосъвършенствай се, колко му е.. Тренирай, чети – развивай тялото и ума си, подобри визията си и неусетно ще си промениш и нагласата. Обещавам!

Друго си е да не чакаш авера 15 минути за пореден път. Защото той е наясно, че ти си точен и не може да закъснява, ако иска да се види с теб. А той иска – че как да не иска, та ти си най-готиния човек. Не е зле, нали? Еми, хайде, действай. Създай своя начин на виждане на света, в който ти си центъра и ти определяш правилата. Не си мълчи. То ще си проличи кой колко те уважава, но пък и да не те – ще почне, къде ще ходи.. И да не ти пука, ей – то няма как без проблеми, но да диктуваш събитията в живота си и да си над нещата – безценно! Пробвай 😉