Обикновената катерица се среща в горите на Евразия, също е често срещана и в България. Дългата опашка и помага да пази равновесие докато скача от клон на клон. Тя има остри и закривени нокти, които ѝ помагат да се катери по дърветата. На ушите има снопчета от косми. Катериците в Странджа са светлокафяви, а тези от по-високите части на Рила – по-тъмни до червенокафяви. Космовидните кичурчета на върха на ушите се появяват само през зимата. Окраската се мени в зависимост от сезона и мястото. Козината през лятото е по-тънка и светла, а през зимата тя е по-дебела и тъмна. Козината на корема обаче винаги остава бяла. Катериците са активни главно през деня. Възрастните екземпляри си изграждат по няколко гнезда, разположени на 3 до 15 m височина по дърветата. Те обикновено са построени от сухи клонки, застлани с мъх, шума или трева. Понякога използват и кухини в дърветата. Катериците често сменят гнездата си, когато те се напълнят с паразити. Въпреки че са страхливи животни и живеят поединично, в едно гнездо може да се настанят няколко индивида, за да се топлят взаимно. Катерицата се храни със семена на шишарки, жълъди, гъби, орехи, ягоди; понякога с насекоми и птичи яйца. Складира си храна за зимата, главно ядки или изсушени гъби.
