Шест камъка от небето са паднали в България за 300 г.

Публикувано на 24.11.2015 от chocolador

На 20 май 1874 г. с ужасяващ шум в дъбовата гора край белоградчишкото село Върба се забива метеорит, който прави кратер с дълбочина един метър. Събитието е станало на място, отдалечено на 15 минути от малкото селце, в което още тогава е имало едва петнайсетина къщи. Този факт е добре известен в научните среди, метеоритът е проучен и има публикации за него още през XIX век, но в Белоградчик днес почти никой не пази спомен за събитието.

1368684933_3

Източник – БАН

Черният къс извънземен материал е намерен и части от него присъстват в престижни метеоритни колекции, но в България не е останало нито едно парченце, казва професорът по физикохимия Борислав Тошев, който е автор на няколко публикации за Белоградчишкия метеорит. Професорът обаче е виждал парченце от него, което се съхранява във Виена, и споделя, че още помни вълнението. Теглото на метеорита е било около 3,6 кг. Най-голям къс от него (3040 г) се пази в Музея по естествена история в Будапеща. Къс от 104 г може да се види в Музея по естествена история във Виена, 74 грама се намират в Музея по естествена история в Париж. Три къса с общо тегло 38 г са в Британския музей. Малки образци с тегло 1,5 г, 4,5 г и 1,8 г се намират съответно в Музея по естествена история в Берлин, Колекцията от метеорити във Ватикана и в Музея по естествена история в Чикаго.

В световните метеоритни каталози той най-често се означава с името Virba. Първата публикация за белоградчишкия метеорит е от 1874 г. на професора по геология Габриел-Огюст Добре, който пише: „Парчето ми беше изпратено от Негово Превъзходителство Сафвет паша, министър на образованието. Както обикновено, падането е било съпроводено от силен шум. Тялото е покрито изцяло с черна матова кора. Метеоритът от Вирба принадлежи към групата на sporadosideres, от раздел oligosideres. Той се отнася към най-разпространения вид, като метеорита от Люсе (Сарт, департамент в Северозападна Франция) или луцеит.“

Белоградчишкият метеорит е описан и от един от най-известните изследователи на метеоритите – Уолтър Флайт. Проф.Тошев цитира в публикациите си неговото описание: „Той е покрит с черна кора, под която се вижда метеорит със светлосив цвят с много дребнозърнеста текстура, с метални зърна, диспергирани в масата на образеца. Микроскопичните изследвания показват, че скалната маса е прозрачна и почти безцветна, като скалните частици действат на поляризованата светлина. Металната част е от никел и желязо; железният сулфид се доказва с киселина. Силициевите съставки се желират с киселината и показват наличие на оливин.

Другите пет документирани метериорити, падали в България, са в Разград от 1740 г., с.Гумошник, Троянско, през 1904 г., Силистра през 1917 г., Коньово през 1931 и с.Павел, Великотърновско на 28 февруари 1966 г.

 

Публикувано в Метеорити | Етикети: , | 1 коментар

Метеорити, паднали в България

Публикувано на 24.11.2015 от chocolador
N Название по населено място Тегло (g) Дата на падане Местоположение
1

 

Разград – 2 къса

 ~22500 25 октомври 1740 Неизвестно
~2400
2 Върба, Белоградчишко ~3600 20 май 1874 Будапеща; Париж; Лондон
3

 

 Гумошник-2, община Троян, Ловешка област 1475 / 810 28 април 1904

18.20 h

 Общо 6 къса с тегло 5669 g;

СУ – 2 къса

Гумошник-3 (Дебнево), община Троян, Ловешка област

 253 / 236
4

Силистра

 0.15 19 юли 1917

7 h

 СУ
5 Коньово, община Нова Загора, Сливенска област 1.47 26 май 1931

2-3 h

 СУ
6

 

 Павел, община Полски Тръмбеш, Великотърновска област – 3 къса 2962 / 2740 / 2487 (1996) 28 февруари 1966

14 h

 Общо 3 къса;

СУ – 1 къс
240 / 120.75
6.15
Публикувано в Метеорити | Етикети: , , , | Коментирайте

Дали Вселената преди Големия Взрив е оставила своя отпечатък?

Публикувано на 24.11.2015 от chocolador

Какво е имало преди нашата Вселена да започне? Според двама теоретични физици, ако е имало вселена преди нашата, тя вероятно е била невероятно близка по облик с тази. Също има вероятност да можем да открием бледи отпечатъци от предишната Вселена в небето. Преди въпроси за това, какво е имало преди Големия Взрив, са се считали за безсмислени, защото според теорията на относителността на Айнщайн, Вселената е започнала в сингулярност – точка с безкрайна плътност, където всички математически изчисления спират да работят. Сега обаче физиците смятат, че теорията на относителността е ограничаваща и че в този първи момент на Вселената плътността й не е била безкрайна. Ако това е така, то вероятно можем да разберем, как се е стигнало до този момент.

001434Според космологичните модели, базирани на така наречената теория на Затворена Квантова Гравитация (LQG – loop quantum gravity) нашата Вселена има родител. LQG се опитва да обедини теорията на относителността и квантовата механика, описвайки време-пространството като непрекъснато пренареждаща се тъкан от връзки. При най-малките размери около 10-25 метра тази тъкан е заплетена бъркотия, но при много по-големите мащаби на междузвездното пространство тъкънта изглежда гладка. Според тази теория, когато тъкънта на време-пространството се свива, тя става така да се каже „скоклива“. Така че ако Вселената преди нашата се е свила до максимална плътност, може просто после да е „отскочила“ в един Голям Взрив.

Как ли е изглеждал родителя на нашата Вселена? За да отговорят на този въпрос, Parampreet Singh от Института по Теоретична Физика в Онтарио, Канада и Алехандро Коричи от Националния Независим Университет на Мексико са приложили уравненията на затворената квантова гравитация за доста упростен модел на Вселената. Те са открили, че характеристиките на пространството, като количеството материя и енергия, които тя съдържа, почти не се променят, когато тя преминава през големия „скок“. Това повдига възможността, да открием отпечатък от предишната Вселена. Singh предполага, че семената на големите структури на вселената ни, като супер галактически купове трябва да са съществували и в предишната Вселена. Мозайката на тези семена би трябвало да е запазена в Космическата Фонова Радиация – радиационния отпечатък от Големия Взрив. „Ако това заключение се окаже вярно, тогава е възможно да открием следи от предишната Вселена“, казва Singh.

Повечето астрономи и физици са въодушевени от работата на двамата учени и гледат оптимистично на идеята за предишна Вселена, но не всички са толкова позитивно настроени. Martin Bojowald, теоретик по затворена квантова гравитация от Университета на Пенсилвания смята, че изчисленията им не са убедителни. Той не е съгласен с тяхната интерпретация на изчисленията и изтъква, че техните модели все още са твърде опростени. Bojowald смята, че вселената преди Големия Взрив може да е била изключително по-различна от нашата.

Оригиналната статия на newscientist.com

„Познатата Вселена“ – NatGeo видео

Публикувано в Големият взрив | Коментирайте

Астероиди в Слънчевата система

Публикувано на 24.11.2015 от chocolador

Към 24 февруари 2005 г. от общо 277 090 малки планети с изчислени орбити за 99 906 астероида орбиталните параметри са известни достатъчно добре, за да бъдат регистрирани, и от тях на 12 198 са дадени имена (598 астероида имат имена изискващи допълнителни определения). По-голямата част от откритите астероиди се намират в астероидния пояс между Марс и Юпитер в относителни нискоексцентрицитетни орбити. В пояса се изчисляват от 1,1 до около 1,9 млн. астероида с диаметър над 1 km и милиони по-малки.

4_Vesta_1_Ceres_Moon_at_20_km_per_px

Астероидите 4Веста и 1Церера , сравнени с Луната

Според текущите изчисления общият брой на астероидите в Слънчевата система е няколко милиона. Най-големият астероид е 1 Церера с диаметър от 932 km. Два други астероида – 2 Палада и 4 Веста, имат диаметри от приблизително 500 km. 4 Веста е единственият астероид в астероидния пояс, видим с невъоръжено око. В редки случаи астероиди, пресичащи земната орбита, са видими с невъоръжено око, като астероида 99942 Апофис. Общата маса на астероидите от пояса се изчислява на 3,0-3,6 × 1021 kg или около 4% от масата на Луната. От таза маса теглото на 1 Церера се изчислява на 0,95 × 1021 или около 32% от общото тегло. Като прибавим следващите три най-масивни астероида: 4 Веста (9%), 2 Палада (7%), и 10 Хигия (3%), четирите обекта представляват 51% от целия астероиден пояс.

Различни класове астероиди са открити извън пояса. Близкоземните астероиди имат близки до земната орбити. Троянските астероиди са гравитационно заключени в синхронизация с Юпитер, съпътстващи планетата в нейната орбита. Няколко троянски астеродиди са открити и в орбита около Марс. Предполага се, че близо до Слънцето, около орбитата на Меркурий, се намира група от астероиди, наречени Вулканоиди, но досега те не са открити.

Публикувано в Астероиди | Етикети: , , , , , , | Коментирайте

Астероид колкото Статуята на свободата може да се сблъска със Земята

Публикувано на 24.11.2015 от chocolador

Астероид с размерите на Статуята на свободата може да се сблъска със Земята през 2017 година, пише в. „Дейли мирър”, цитиран от БТА. За заплахата съобщи астрономката от Тексаския университет Джудит Гьоргией-Райс. Гигантската скала може да нанесе значителни поражения, ако стигне до нашата планета през октомври 2017 година.

640x480_1410857172

Официалното название на астероидът е 2012 TC4, а големината му е 40 метра. Той може да нанесе много по-големи поражения от Челябинския метеорит, който експлодира над Русия през месец февруари 2013 година. Астероидът 2012 TC4 за малко се размина със Земята през октомври 2012 година, когато премина на около 95 хиляди километра от нашата планета. Но астрономът Детлеф Кошни от Европейската космическа агенция изтъкна, че шансът за сблъсък с него е минимален и при следващата ни среща – едно на един милион.

Публикувано в Астероиди | Етикети: , , , | Коментирайте

Стивън Хокинг с нова теория за произхода на Вселената

Публикувано на 24.11.2015 от chocolador

Стивън Хокинг се завръща. В свой пост във Фейсбук водещият британски физик обяви, че работи върху теория за произхода на вселената, която е по-всеобхватна от тази за Хигс-босона. Заедно с Томас Хертог от Белгия, разработват теорията, според която гравитационните вълни от Големия взрив се разпространяват из целия космос. Това вече може би е наблюдавано чрез радиотелескоп на Южния полюс. Възможно е и сигналът да е причинен от космически прах. Ако наблюденията се потвърдят, това ще отвори нов поглед към вселената, а откритието ще бъде по-значимо от това на Хигс – босона.

Миналата година група учени обявиха, че са регистрирали първични гравитационни вълни, но по-късно се отрекоха от твърденията си, след като техни колеги оспориха твърденията им с мотива, че това е поляризирания ефект на галактичния прах, вместо „вторични трусове” от Големия взрив. Съществуването на подобни гравитационни вълни ще помогне да бъде потвърдена теорията за инфлационния модел на вселената, според който вселената се е разширила драстично в първия миг от съществуването си. Когато за първи път е била предложена, тази теория е била приета доста спорно. Но сега все повече и повече учени казват, че това е най-добрият начин да бъде обяснен Големият взрив.

1422082802

Публикацията на Стивън Хокинг във Фейсбук

Публикувано в Вселената | Етикети: , , | Коментирайте

Слънчевата система. Структура

Публикувано на 19.11.2015 от chocolador

Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и всички обекти на орбита около него — астероиди, комети, планети, планети джуджета, спътници, междупланетарен прах и газ. Всички те са образувани при разпадането на молекулярен облак преди около 4,6 млрд. години.

Подредба на планетите

Основната част от масата на обектите в орбита се съдържа в осемте относително отдалечени една от друга планети, чиито орбити са с форма, близка до окръжност, лежащи върху почти плосък диск, наричан еклиптика.

Четирите по-малки вътрешни планети, наричани земеподобни планети, са съставени главно от скали и метали.

  • Меркурий
  • Венера
  • Земя
  • Марс

Четирите външни планети, наричани газови гиганти, са по-масивни и са съставени предимно от водороди хелий.

  • Юпитер
  • Сатурн
  • Уран
  • Нептун

Има още →

Публикувано в Слънчева система | Коментирайте

Теория за Големия взрив

Публикувано на 19.11.2015 от chocolador

Въз основа на измервания за разширението на Вселената чрез свръхнови тип Ia, измервания на спектъра и анизотропията на реликтовото излъчване, възрастта на Вселената е определена на 13,7 ± 0,2 милиарда години. Фактът, че тези три независими измервания са сходни се смята са силно доказателство на Ламбда-CDM модела, описващ детайлната структура на съставните части на Вселената.

Ранната Вселена е запълнена хомогенно и изотропно с много висока енергийна плътност. Приблизително 10-35 секунди след епохата на Планк, Вселената се разширява експоненциално в период, наречен космическа инфлация. След спирането на инфлацията, материалните елементи на Вселената са под формата на кварк-глуонна плазма, в която съставните частици се движат релативистично. Чрез един все още непознат процес, бариогенеза, се появява наблюдаваната асиметрия между материя и антиматерия. С нарастването на размера на Вселената, температурата спада, което предизвиква нови процеси на нарушаване на симетрията, които се проявяват чрез известните физични сили и елементарни частици, а по-късно позволяват образуването на водородни и хелиеви атоми в процес, наречен първичен нуклеосинтез. С разширяването си, Вселената се охлажда, поради което средната кинетична енергия на електроните става недостатъчна те да продължат да бъдат в свободно състояние и биват захванати от протоните, като по този начин Вселената става предимно изградена от свързани атоми, т.е. неутрална. Това явление, случило се 300 000 години след Големия взрив, се нарича рекомбинация, и именно фотоните, излъчени от тези електрони при прихващането им от атомите в този момент, съставят т.нар. „реликтово излъчване“. Средният свободен пробег на фотоните в неутралната Вселена става много голям, т.е. Вселената става прозрачна. Поради тази причина ние виждаме реликтовото излъчване, но не и фотоните от предишното горещо състояние на Вселената, понеже те са били погълнати от йонизираното вещество.

The Big Bang Theory

С времето малко по-плътните области от почти равномерно разпределената материя нарастват гравитационно в още по-плътни области, образувайки газови облаци, звезди, галактики и останалите астрономични обекти, наблюдавани днес. Подробностите на този процес зависят от количеството и вида на материята във Вселената. Трите възможни вида са студена тъмна материя, гореща тъмна материя и барионна материя. Най-добрите налични измервания, тези от WMAP, показват, че преобладаващата форма на материята във Вселената е под формата на студена тъмна материя. Другите два вида материя образуват по-малко от 20% от общото количество.

Днес Вселената изглежда доминирана от неизследвана форма на енергия, известна като тъмна енергия. Приблизително 70% от общата енергийна плътност на днешната Вселена е в тази форма. Този компонент на Вселената има свойството да предизвиква отклонение на разширението на Вселената от линейната връзка скорост-разстояние, предизвиквайки по-бързо от очакваното разширение на пространство-времето при големи разстояния. Тъмната енергия приема формата на космологичната константа в полевите уравнения на Айнщайн, но връзките ѝ със стандартния модел от физиката на частиците продължават да бъдат обект на изследване, както теоретично, така и експериментално.

 

Публикувано в Големият взрив | Етикети: , , , , | Коментирайте

Наблюдаване на Меркурий

Публикувано на 17.11.2015 от chocolador

Наблюденията на Меркурий в значителна степен се усложняват от близостта му до Слънцето, тъй като планетата обикновено се изгубва в блясъка на звездата. Меркурий може да се наблюдава само за кратък период в сутрешния и вечерния сумрак.

Меркурий

Подобно на Венера и Луната, Меркурий преминава през фази. По време на максимална елонгация приблизително 50% от диска на планетата е видим. Когато е в максимална западна елонгация, Меркурий изгрява най-рано сутрин, а когато е в максимална източна елонгация — залязва най-късно вечер. Числената стойност на максималната елонгация зависи от това, дали планетата е в перихелий (18,5°) или афелий (28,3°). Меркурий изглежда най-ярък, гледан от Земята, когато малко повече от половината от диска му е осветен, за разлика от Венера, която постига своята максимална яркост при по-малко от 50% видимост на диска. Меркурий се доближава максимално до Земята средно на всеки 116 дни (от 111 до 121 дни поради ексцентричността на орбитата).

Любопитен факт е, че Меркурий се наблюдава най-лесно от южното полукълбо поради факта, че при максималната западна елонгация е ранната есен в южното полукълбо, докато максималната източна елонгация съвпада с края на зимата в същото полукълбо. В двата случая ъгълът между Меркурий и еклиптиката достига максималната си стойност и в умерените зони на страни като Аржентина и Австралия, това позволява той да се наблюдава няколко часа преди изгрев и след залез. В умерените ширини на северното полукълбо планетата почти никога не е видима над хоризонта.

Меркурий може също така да бъде наблюдаван по време на пълно слънчево затъмнение, но това е твърде кратко време за наблюдения.

 

 

Публикувано в Меркурий | Етикети: , , , , | Коментирайте

Меркурий

Публикувано на 17.11.2015 от chocolador

Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система и най-близката до Слънцето, около което прави по една обиколка на всеки 87,969 земни денонощия. Орбитата на Меркурий има по-голям ексцентрицитет от орбитите на всички други планети в Слънчевата система, като планетата има и най-малкия наклон на оста. Тя прави три завъртания около оста си на всеки две обиколки около Слънцето. Перихелият на орбитата на Меркурий прецесира около Слънцето с допълнителни 43 дъгови секунди на столетие, явление, обяснено едва през 20 век от общата теория на относителността.

Меркурий

Физическите характеристики на планетата са подобни на тези на Луната. По повърхността на Меркурий има множество кратери и гладки равнинни области, подобно на Луната няма естествени спътници и почти никаква атмосфера. За разлика от Луната, Меркурий има голямо планетно ядро от желязо, което създава магнитно поле със сила около 1% от тази на магнитното поле на Земята. Относително големият размер на ядрото прави Меркурий изключително плътна планета. Температурата на повърхността варира от −180 до 430°C, като най-гореща е подслънчевата точка, а най-студени са кратерите около полюсите.

Регистрираните наблюдения на Меркурий датират поне от първото хилядолетие пр.н.е. Преди 4 век пр.н.е. древногръцките астрономи смятат планетата за два отделни обекта — единият видим при изгрев, който те наричат Аполон, а другият — при залез, наричан Хермес. Българското наименование на планетата идва от името на бога Меркурий, римският аналог на Хермес. Астрономическият символ на Меркурий, окръжност над къса вертикална линия с кръст отдолу и полуокръжност отгоре (☿), е стилизирано изображение на Хермесовия кадуцей.

Публикувано в Меркурий | Етикети: , , , , | Коментирайте