Не бих казала, че не харесвам спорта. Чувствата, които изпитвам, по-скоро клонят към страната на абсолютната апатия на емоционалния спектър от човешки емоции. За съжаление, не мога да проявя каквото и да е отношение към който и да е спорт или спортист. Но това реално е въпрос на предпочитание, разбира се.

Обаче това, което винаги ми е било интересно, е обстановката, която тези спортове създават – харесвам отдадеността и на феновете, и на спортистите.

Като много актуален (и мащабен) пример може да се даде Световното първенство по футбол.

За почти месец хора от тридесет и две държави ще забравят за своите политически различия, като основен обект на вниманието им ще бъде футбола. Те са обединени от един интерес, на който ще се посветят напълно. Един тривиален, битов аспект от живота – спортът, ще бъде приоритет на над три милиарда души в продължение на няколко дни.

Половин месец се равняват на няколко мига от вечността. Но за тези няколко мига светът сякаш спира, оставя на страна екзистенциалните тревоги и всякакви конфликти и се посвещава само на едно – футбола.

Това е истинско доказателство, че хората са способни да забравят за своите различия. Дори през този период да се проявява изключително силно патриотизмът им, те са способни да оценят и другите държави, различните култури.

Но защо не може това състояние на „мир“ да се запази и след първенството? Защо хората не могат да продължат с това тихо разбирателство и своеобразно родство и след като приключат мачовете?

Въпроси, на които не може да се даде отговор. Може би пък Световното е просто средство, с което да се разсейва обществото.

Първи Юни е международният ден на детето. Тогава всички деца и всеки, който се чувства поне малко дете, празнува. Но какво реално се чества на този ден? Защо децата си имат собствен празник?
Когато хората са „малки“, те бързат да пораснат, а когато вече са „големи“, ги обзема носталгия по миналото, по дните, когато са били деца. С времето се разбива илюзията, в която е обвита концепцията на това да бъдеш Възрастен Човек, и остава само разочарованието от неоправданите очаквания.

Когато определен индивид порасне, той с нетърпение очаква свободата, свързана с възрастните, защото никой не обръща внимание на милионите отговорности, които също се появяват. Да, като деца, хората зависят от родителите си и близките си, но веднъж пораснали, те носят отговорност за самите себе си, но не само. Вълнуващо е един човек да е свободен сам да взима всякакви решения, но той трябва да е готов да бъде отговорен и за техните последствия. Това на децата им е спестено. Но защо? Защо родителите отчаяно се опитват да предпазят децата си от „битовото“ зло като например лъжата или тъгата?

Често думата „детско“ е синоним на „невинно“, както и на „наивно“, което и дава отговор на зададения въпрос. Хубаво е да си дете, защото ограниченията, които си поставят възрастните хора, липсват при тях. Злото, с което възрастните трябва да се справят, не е достигнало децата, което им позволява да запазят своята невинност, добросъвестност, съпричастие и любов. Точно затова се празнува и Денят на детето. Празнуват се тези качества, тази наивност и доброта, присъщи за децата. Празнуват децата, защото са деца, и възрастните, успели да запазят детското, доброто в себе си.

След като човек е прекарал дванадесет години като част от една система, напускането ѝ може да предизвика смесени чувства. Някои биха се радвали, други – не, но едно е сигурно: този период от живота ни е оформил личността ни и завинаги ще бъде по един или друг начин част от нас. Неслучайно казват, че това „са най-хубавите ни години“. Твърдение, с което никога не съм била съгласна. Но виждам защо би се стигнало до подобен извод.

Училищният период е времето, в което имаме възможността да се научим само и единствено как да се адаптираме към всевъзможни ситуации, неща, които реално не би трябвало да се случват, но стават.  Често се чувствам сякаш училищната сграда се намира в друго измерение, далеч от всичко познато, място, в което концепцията за това какво се приема за нормално е силно изкривена. Вярвам, че на всички ни се е случвало да изпаднем в състояние на шок от абсурдността на цялата ситуация, в която се намираме, докато сме в училище. Независимо от много плюсове на тази институция, понякога тя ни докарва до абсолютно отчаяние, но това в никакъв случай не трябва да се разглежда в негативна светлина.

Всичко това са част от прекрасната палитра от преживявания, които ни предлага училището. Но още повече, че то е само по себе си един малък модел на истинския живот. Затова в XII клас вярвам, че преобладават много смесени чувства като щастие, очакване, напрежение дори страх. Защото се напуска един по-сигурен свят, в който има толкова много хора, на които може да се разчита (учители, родители, приятели), за един по-чужд, по-самотен, в който нищо не е сигурно.

Последният клас е времето за ретроспекция, осмисляне на екзистенциалните ни опори, подготовка за едно ново начало – преминаване от познатото към непознатото.

дигитализа̀ция

мн. няма, ж. Нов. Спец. Създаване или преработка на нещо чрез превръщане на даден вид сигнали (видеосигнали, телевизионни сигнали, звукови сигнали, телефонни импулси и др.) в цифрови, дигитални величини, подлежащи на разчитане и обработка от електронни уреди, устройства; цифровизация, дигитализиране.

Хората в момента се намират в един преходен период на дигитализация. Различните поколения по различен начин го приемат този факт. Истината е, че  голяма част от поколенията преди генерация Х са по-скоро обзети от носталгия по стария начин на живот, в който светът се случваше навън, а не на екран. Или поне това са моите наблюдения. Те са изградили представа за щастието без помощта на технологиите, затова може би ги асоциират с нещастието и упадъка на новите поколения само защото е различно, защото е нещо, към което те трябва да се адаптират.

Но по-новите поколения нямат нужда от адаптация, защото това е единственият свят, който познаваме. Както много хора обичат да казват, ние сме „родени с телефон в ръка“, което прави нуждата от каквато и да е „асимилация“ излишна. Но и оттук идват и упреците, затова как дигитализацията е изместила истинската комуникация, истинския начин на живот.

Проблемът е обаче, че всеки определя истинската комуникация или начин на живот по различен начин. Докато по-старите поколения мислят, че наблюдават една своеобразна екзистенциална криза при младите, изгубили представата си за истинското отвъд технологиите, то за нас това е точно обратното.

Технологиите, дигитализацията ни дават достъп до всякаква информация за секунди, помагат ни да разширим или дори променим светогледа си, позволяват ни да се свържем с близките до нас само с няколко съобщения. Те са в основата на създаване на една нова култура; култура на много сарказъм, иронично себеизразяване и нихилистичен хумор.

Затова и дигитализацията за мен може да се разглежда само като плюс, като неизменна част от прогреса на човека. Защото чрез нея младите хора създават нещо само тяхно, което само те си разбират, и се създава чувство за принадлежност. Да, може би в голяма част нещата в интернет пространството не са много смислени, но щом те ни правят щастливи, помагат ни да забравим за екзистенциалните тревоги, защо да се определя като нещо лошо?

 

2018	Май
ПОНЕДЕЛНИК	ВТОРНИК	СРЯДА	ЧЕТВЪРТЪК	ПЕТЪК	СЪБОТА	НЕДЕЛЯ
	1	2	3	4	5	6
7	8	9	10	11	12	13
14	15	16	17	18	19	20
21	22	23	24	25	26	27
28	29	30	31

 

Официални празници:

1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност.
6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия.
24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Тъй като се опитвам да посветя сайта си на изкуството, очевидно празникът, който има най-голямо отношение към този проект е 24 май – на този ден се чества българската просвета и култура, но и славянската писменост.
От какво значение е писмеността? Тя не е единствено средство за комуникация, но е и връзката на хората с миналото и бъдещето. Тя е основата на многобройни произведения, които успяват да повлияят на стотици хора. Тя е това, което ни свързва. Затова не е изненада, че всякакви народи по света честват своята писменост.

 

2018	Юни
ПОНЕДЕЛНИК	ВТОРНИК	СРЯДА	ЧЕТВЪРТЪК	ПЕТЪК	СЪБОТА	НЕДЕЛЯ
				1	2	3
4	5	6	7	8	9	10
11	12	13	14	15	16	17
18	19	20	21	22	23	24
25	26	27	28	29	30

 

Официални празници:

1 юни – Международен ден на детето
2 юни – Ден на Ботев

Как би реагирал един човек, ако една сутрин се събуди и осъзнае, че се е превърнал в огромно насекомо? Чувството, което би трябвало да бъде константа, е изненада, преплетена със малко страх. Но за героя на романа „Метаморфозата“, написан от Франц Кафка, Грегор Замза доминиращи усещания са притеснение, че ще закъснее за работа. „Метаморфозата“ е история за промените, както очевидно е посочено от заглавието. Но не само как отделният човек сам ги преживява, но и как хората около него се влияят от тях.

Да, тези изменения може да не са толкова драматични, колкото това да се превърне в представител на коренно различен вид, но те все пак са значими, защото имат отражение върху него, другите и бъдещето му. Един определен индивид е част от едно цяло. Хората освен че са взаимно свързани, те са и малка част от картината на живота. Без значение какъв е социалният им статус, кои са родителите им, какво са постигнали – хората влияят на природата, както и тя на тях; защото те са едно.

Популярен мотив във филмите и книгите е пътуването във времето. Много често определеният герой отива назад във времето, но внимателно обмисля какво да каже и направи, защото смята, че и най-малката промяна може да има драстични резултати в настоящето. Но в по-реален контекст, това важи ли? Хората замислят ли се, че най-малките и незначителни промени сега могат да имат огромни последствия в бъдещето им?

В „Метаморфозата“ се наблюдава как една огромна промяна се отразява на семейство Замза. Дори самият Грегор да не осъзнава измеренията на тази новост – превръщането му в насекомо, то родителите и сестра му трудно го приемат. Идеята е, че ние ще се променяме каквото и да стане. Не можем да спрем този процес, той е необратим. Съзнателно или несъзнателно преминаваме през различни състояния, но както всичко, което хората правят, и това има отражение върху останалия свят. Тези промени не винаги ще бъдат приети от останалите. Ако даденият човек е сам в тази ситуация, то той се намира в капан. Затворен в неразбирателство и самота, подобно на затворения в стаята си Грегор.

Интересното е, че човек остава сам, когато е в подобен застой. Заобиколен от неразбирателство, той сякаш не може  да продължи да живее по стария начин, защото вече всичко е ново. Така остава в капан между неспособността да се върне към миналото и неразбирателството, което го очаква в бъдещето.  Но на какво се дължи тази необратимост? Един човек се променя, тези промени не са приети, но и другите около него също се променят, правейки пропастта между тях още по-голяма и по-голяма, докато неизбежно вече не може да се преодолее.

В историята Грегор умира заради този застой. В реалния живот умират връзките с другите, защото светът може да продължи и без нас. и нашата метаморфоза.

Моята гимназия

При създаването си през 1961 г. френската гимназия се помещава в квартал „Надежда“. За учебната 1963 г. се настанява в настоящата си сграда на булевард „Патриарх Евтимий“ в центъра на София, в сградата на 9-та политехническа гимназия. Последният випуск на политехническата гимназия завършва през 1965 г.и гимназията остава 9-та Френска езикова. От 1977 г. се откриват и паралелки с испански език, които през 1991 г. са преместени в новосъздадената 164-та испанска езикова гимназия „Мигел де Сервантес“.

През 1976 г. Френската гимназия е наградена с орден „Кирил и Методий“ I степен, а през 1977 г. е определена за асоциирано училище към ЮНЕСКО. При историческата си визита в България през 1989 г. президентът на Франция Франсоа Митеран специално посещава Френската гимназия, където интересните и непринудени разговори с учениците и учителите го задържат повече от
предвиденото по протокола време. От началото на 90-те години гимназията носи името на френския благородник, поет, дипломат и политик Алфонс дьо Ламартин (1790-1869), който е пребивавал в България през 1832 г.

Френската гимназия владее утвърдени традиции и успешно въздействие в обучението по френски език. Интензивното изучаване на езика се извършва по програма, включваща 20 часа по френски седмично в 8-ми клас и от 6 до 8 часа в класовете след 8-ми. Предметите история, география, биология и химия, се изучават и на френски език. През петте години на обучение се овладява задълбочено и хронологично  френската литература и култура в различни нейни жанрове.

Девизът на училището „Френската –защото сме заедно!“ е декларация на единство. В половинвековното развитие на гимназията се утвърждава приемствеността –много преподаватели и сподвижници са и нейни възпитаници и така паметта за миналото става и завет към бъдещето. В годините след основаването на гимназията до френският език по популярност се нареждат и другите западни езици. Влизането във „Френската“ винаги остава трудно —ежегодно балът е съизмерим с този в останалите елитни столични гимназии. Това обяснява, че стимулът за кандидатстване в голяма степен се дължи на заслуженото уважение към гимназията и на завещаната вяра в нея от редица поколения. Френската гимназия има своя атмосфера, способстваща изграждането на идентичността на младите хора и опознаването от тях на националната и световна история, на обществените стойности и потребности.

Съвременната учебна работа в 9 Френска езикова гимназия е съобразена с Европейската референтна рамка за ключови компетентности, които трябва да притежава младия европеец днес, където са отбелязани математическа и дигитална способност и основни познания в природните науки. Гимназията има самостоятелна интернет-платформа и в обучението се прилагат новости от информационните технологии. Усилията на колегията са насочени за приобщаване към модернизирането на системите за образование и обучение и ориентиране на своите възпитаници към дейно участие в процеса за подобряване на качеството на живота и за издигане на конкурентноспособността на България във всички отрасли.

В полето на традициите на Френската гимназия е събрано почитание към изкуствата. Всяка година се представя театрална постановка по различни пиеси от класически автори. Училището имахор. Практикуват се и часове по фотография, правят се вътрешни конкурси и изложби по стените на училището.

Волейболният отбор на гимназията участва в престижната лига за купа „Кларис“, която обединява елитните столични гимназии, а футболният отбор е участник в Българската училищна футболна лига. Училището има изяви и в спортовете баскетбол, ски, тенис, плуване, тенис на маса, шахмат.

Френската гимназия осъществява образователен и културен обмен с франкофонски училища от Европа. Начинания на училището се ползват с подкрепата на Френския културен институт в София.

Във Френската гимназия работят опитни и висококвалифицирани преподаватели. Сред тях са автори на учебници и методически публикации, радетели на творчески контакти със СУ и други висши училища, редовни участници в национални образователни конференции и активни членове на гилдийни сдружения. В методическите обединения се достигат успешни резултати в подготовката и
реализирането на проекти насърчаващи доближаването на талантливите ученически пориви до реални цели. Учителите по френски език са преминали специализации по цивилизация и културни процеси на Франция. Част от преподавателите по френски език са французи. Резултат от дейността на училищния екип е успешното продължаване на образованието на възпитаниците на гимназията в български, френски и други европейски и световни университети.

Хиляди са свързалите биографиите си с 9 Френска езикова гимназия, които са осъзнали красотата на света и са развили своята духовност тук.

A light exists in spring
Not present on the year
At any other period.
When March is scarcely here

A color stands abroad
On solitary hills
That science cannot overtake,
But human naturefeels.

It waits upon the lawn;
It shows the furthest tree
Upon the furthest slope we know;
It almost speaks to me.

Then, as horizons step,
Or noons report away,
Without the formula of sound,
It passes, and we stay:

A quality of loss
Affecting our content,
As trade had suddenly encroached
Upon a sacrament.

– „A Light Exists In Spring“ by Emily Dickinson

Въпреки красотата на есента и зимата, те са олицетворение на смъртта. С пролетта се отбелязва прераждането, новият живот, новото начало, надеждата. Тревогите и нещастието от изминалата година се оставят в миналото, време е за промяна; вече всичко е различно.

Нашият магазин

Млечни продукти

005689.   Прясно мляко“Верея“ – 2,05 лв.

008965.   Йогурт „Активиа“ (натурална) – 1,09 лв.

007237.   Краве масло „Deutsche Marknbutter (250г.) – 3,65 лв.“

Плодове и зеленчуци

006123.   Грейпфрут (кг.) – 1,79 лв.

012458.   Червени ябълки (кг.) – 2,49 лв.

009654.   Жълт лук (5 кг. мрежа) – 3,29 лв.

001984.   Салата Айсберг (бр.) – 1,69 лв.

Месни продукти

002659.   Свински гърди с кост (600г.) – 5,27 лв.

008965.   Свински врат – варено-пушено (кг.) – 9,59лв.

065984.   Свински бут без кост (кг.) – 7,79 лв.

Нашата група

11 Бклас, втора група

1.       Калина–Антония Владимирова Атанасова

2.       Калоян Димитров Желев

3.       Катерина Адел Джоуид

4.       Константин Стефанов Константинов

5.       Лео Жорж Милков

6.       Маглена Росенова Гуркова

7.       Моника Росенова Караманова

8.       Николета Тодорова Цирова

9.       Преслав Пламенов Петров

10.   Симеон Михайлов Константинов

11.   Стоян Танчев Йовчев

12.   Теодор Тодоров Йорданов

13.   Хрисиана Йорданова Транчева

14.   Шудипта Джахангир Султана

Нашата група

11Б клас, втора група

16.   Калина–Антония Владимирова Атанасова

17.   Калоян Димитров Желев

18.   Катерина Адел Джоуид

19.   Константин Стефанов Константинов

20.   Лео Жорж Милков

21.   Маглена Росенова Гуркова

22.   Моника Росенова Караманова

23.   Николета Тодорова Цирова

24.   Преслав Пламенов Петров

25.   Симеон Михайлов Константинов

26.   Стоян Танчев Йовчев

27.   Теодор Тодоров Йорданов

28.   Хрисиана Йорданова Транчева

29.   Шудипта Джахангир Султана