Първи Юни е международният ден на детето. Тогава всички деца и всеки, който се чувства поне малко дете, празнува. Но какво реално се чества на този ден? Защо децата си имат собствен празник?
Когато хората са „малки“, те бързат да пораснат, а когато вече са „големи“, ги обзема носталгия по миналото, по дните, когато са били деца. С времето се разбива илюзията, в която е обвита концепцията на това да бъдеш Възрастен Човек, и остава само разочарованието от неоправданите очаквания.
Когато определен индивид порасне, той с нетърпение очаква свободата, свързана с възрастните, защото никой не обръща внимание на милионите отговорности, които също се появяват. Да, като деца, хората зависят от родителите си и близките си, но веднъж пораснали, те носят отговорност за самите себе си, но не само. Вълнуващо е един човек да е свободен сам да взима всякакви решения, но той трябва да е готов да бъде отговорен и за техните последствия. Това на децата им е спестено. Но защо? Защо родителите отчаяно се опитват да предпазят децата си от „битовото“ зло като например лъжата или тъгата?
Често думата „детско“ е синоним на „невинно“, както и на „наивно“, което и дава отговор на зададения въпрос. Хубаво е да си дете, защото ограниченията, които си поставят възрастните хора, липсват при тях. Злото, с което възрастните трябва да се справят, не е достигнало децата, което им позволява да запазят своята невинност, добросъвестност, съпричастие и любов. Точно затова се празнува и Денят на детето. Празнуват се тези качества, тази наивност и доброта, присъщи за децата. Празнуват децата, защото са деца, и възрастните, успели да запазят детското, доброто в себе си.
