дигитализа̀ция
мн. няма, ж. Нов. Спец. Създаване или преработка на нещо чрез превръщане на даден вид сигнали (видеосигнали, телевизионни сигнали, звукови сигнали, телефонни импулси и др.) в цифрови, дигитални величини, подлежащи на разчитане и обработка от електронни уреди, устройства; цифровизация, дигитализиране.
Хората в момента се намират в един преходен период на дигитализация. Различните поколения по различен начин го приемат този факт. Истината е, че голяма част от поколенията преди генерация Х са по-скоро обзети от носталгия по стария начин на живот, в който светът се случваше навън, а не на екран. Или поне това са моите наблюдения. Те са изградили представа за щастието без помощта на технологиите, затова може би ги асоциират с нещастието и упадъка на новите поколения само защото е различно, защото е нещо, към което те трябва да се адаптират.
Но по-новите поколения нямат нужда от адаптация, защото това е единственият свят, който познаваме. Както много хора обичат да казват, ние сме „родени с телефон в ръка“, което прави нуждата от каквато и да е „асимилация“ излишна. Но и оттук идват и упреците, затова как дигитализацията е изместила истинската комуникация, истинския начин на живот.
Проблемът е обаче, че всеки определя истинската комуникация или начин на живот по различен начин. Докато по-старите поколения мислят, че наблюдават една своеобразна екзистенциална криза при младите, изгубили представата си за истинското отвъд технологиите, то за нас това е точно обратното.
Технологиите, дигитализацията ни дават достъп до всякаква информация за секунди, помагат ни да разширим или дори променим светогледа си, позволяват ни да се свържем с близките до нас само с няколко съобщения. Те са в основата на създаване на една нова култура; култура на много сарказъм, иронично себеизразяване и нихилистичен хумор.
Затова и дигитализацията за мен може да се разглежда само като плюс, като неизменна част от прогреса на човека. Защото чрез нея младите хора създават нещо само тяхно, което само те си разбират, и се създава чувство за принадлежност. Да, може би в голяма част нещата в интернет пространството не са много смислени, но щом те ни правят щастливи, помагат ни да забравим за екзистенциалните тревоги, защо да се определя като нещо лошо?
