Как би реагирал един човек, ако една сутрин се събуди и осъзнае, че се е превърнал в огромно насекомо? Чувството, което би трябвало да бъде константа, е изненада, преплетена със малко страх. Но за героя на романа „Метаморфозата“, написан от Франц Кафка, Грегор Замза доминиращи усещания са притеснение, че ще закъснее за работа. „Метаморфозата“ е история за промените, както очевидно е посочено от заглавието. Но не само как отделният човек сам ги преживява, но и как хората около него се влияят от тях.
Да, тези изменения може да не са толкова драматични, колкото това да се превърне в представител на коренно различен вид, но те все пак са значими, защото имат отражение върху него, другите и бъдещето му. Един определен индивид е част от едно цяло. Хората освен че са взаимно свързани, те са и малка част от картината на живота. Без значение какъв е социалният им статус, кои са родителите им, какво са постигнали – хората влияят на природата, както и тя на тях; защото те са едно.
Популярен мотив във филмите и книгите е пътуването във времето. Много често определеният герой отива назад във времето, но внимателно обмисля какво да каже и направи, защото смята, че и най-малката промяна може да има драстични резултати в настоящето. Но в по-реален контекст, това важи ли? Хората замислят ли се, че най-малките и незначителни промени сега могат да имат огромни последствия в бъдещето им?
В „Метаморфозата“ се наблюдава как една огромна промяна се отразява на семейство Замза. Дори самият Грегор да не осъзнава измеренията на тази новост – превръщането му в насекомо, то родителите и сестра му трудно го приемат. Идеята е, че ние ще се променяме каквото и да стане. Не можем да спрем този процес, той е необратим. Съзнателно или несъзнателно преминаваме през различни състояния, но както всичко, което хората правят, и това има отражение върху останалия свят. Тези промени не винаги ще бъдат приети от останалите. Ако даденият човек е сам в тази ситуация, то той се намира в капан. Затворен в неразбирателство и самота, подобно на затворения в стаята си Грегор.
Интересното е, че човек остава сам, когато е в подобен застой. Заобиколен от неразбирателство, той сякаш не може да продължи да живее по стария начин, защото вече всичко е ново. Така остава в капан между неспособността да се върне към миналото и неразбирателството, което го очаква в бъдещето. Но на какво се дължи тази необратимост? Един човек се променя, тези промени не са приети, но и другите около него също се променят, правейки пропастта между тях още по-голяма и по-голяма, докато неизбежно вече не може да се преодолее.
В историята Грегор умира заради този застой. В реалния живот умират връзките с другите, защото светът може да продължи и без нас. и нашата метаморфоза.
