Скакалците са подразред, отнасящ се към разред Правокрили. Разпространените в България скакалци спадат към две семейства: Полски скакалци и Дървесни скакалци . От полските скакалци в България по-широко са разпространени два вида:
- Италиански скакалец (Calliptamus italicus)
- Марокански скакалец (Dociostaurus maroccanus)
От дървесните видове по-широко разпространение в България имат също два вида:
- Зелен скакалец (Tettigonia viridissima)
- Горски скакалец (Isophya tenuicerca)
По отношение на предпочитанията си в храненето, скакалците спадат към многоядните неприятели на растенията, т.е. те се хранят с голям брой културни и диви растения от различни ботанически семейства; Скакалците имат широка екологична пластичност, поради което практически могат да се срещнат по цялото земно кълбо; Скакалците имат склонност към масово размножаване, което в определени години води до каламитет и може да причини тотални вреди при културните и дивите растителни видове, върху земеделското производство и горите, а също така и върху екологичната среда като цяло.
Осите по света са над пет хиляди вида. Те са жилещи насекоми, хранещи се според вида си с нектар, както и с други насекоми. Най-обичайни видове вредители в България са европейски оси, обикновени оси, растителни, листни оси, плодови и хартиени оси. У нас най-често се среща европейска жълта оса, наричана още германска. Осите са прародител на медоносната пчела. Въпреки че не произвеждат мед, всички оси имат важна функция за опрашването на растенията и унищожаване на вредители по растителни култури. Лошата слава на осите идва основно от това, че жилят. Ужилванията са болезнени и опасни при алергия към отровата им. Подобно на стършелите, осите не умират, след като ужилят. Те често са агресивни, ако са нападнати, и могат да жилят десетки пъти. В началото хищници, които се хранят с насекоми, с еволюцията осите започват да се хранят и с цветен прашец.