Най-дребните видове птици принадлежат към това семейство. Видът пчелно колибри (Mellisuga helenae), тежи само 1,8 грама, а на дължина достига около 5 cm. Това го прави най-малката птица в света. Някои видове обаче имат значително по-едри размери, като например гигантското колибри (Patagona gigas), което е голямо колкото врабче. Краката са относително малки и неразвити. Опашката може да бъде с най-разнообразни размери и форма. Килът на гърдите е сравнително голям и добре развит. Летателната мускулатура е много добре развита. Крилете са сравнително къси и заострени. Оперението на колибритата е често многоцветно с метален блясък. Притежават много малък брой пера – около 1 000, докато при други видове птици те могат да достигнат над 25 000. Първостепенните махови пера са силно развити и са 10 на брой. Могат да летят много добре, да се задържат на място, както и да летят назад.
Пиринейски козирог
Пиренейските козирози (Capra pyrenaica) са вид средноголеми бозайници от семейство Кухороги (Bovidae). Разпространени са на Пиренейския полуостров – в Испания и в Португалия, където изчезват, но впоследствие са реинтродуцирани. Известни са четири подвида, два от които изчезват през XIX-XX век. Пиренейският козирог е генетично най-близък до алпийския козирог (Capra ibex)
Видът е изчезнал, а от него разполагаме само със снимки.
Още 9 изчезнали животни: Nauka.OffNews.bg
Змии
Змиите (Serpentes) са студенокръвни безкраки влечуги, близки родственици на гущерите, с които спадат към един и същи разред — Люспести. Съществуват също така и няколко вида безкраки гущери, които външно наподобяват змии, но се различават от змиите по това, че гущерите притежават клепачи и външно ухо, които при всички видове змии задължително отсъстват. Подобно на останалите Люспести, змиите са амниотни гръбначни животни покрити с люспи. Много видове са с череп, имащ множество свободно скачени стави, свързани със силно разтеглива тъкан, което им помага за поглъщането на плячка, значително по-голяма от главата им. В резултат на особеностите в устройството на тялото, при змиите бъбреците са разположени един след друг, а белият дроб е от един дял.
Гущери
Гущерите (Lacertilia) са влечуги, близки по много белези до змиите, с които споделят и един разред – Люспести. Оличителните белези на гущерите са големият нос, покрито със суха люспеста кожа, дългата опашка, както и наличие на външно ухо и клепачи на очите. Повечето притежават четири крака снабдени с нокти. Гущерите са най-богатата на видове група с повече от 35 000 000 вида, разпространени повсеместно с изключение на океаните и полярните зони. Размерът на гущерите може да варира от няколко сантиметра (гекони) до близо три метра (Комодски варан). Съществуват и представители при които крайниците са закърнели (т.нар. безкраки гущери), чиито външен вид може да се сбърка със змия. Разликите са в наличието при безкраките гущери на клепачи и външно ухо, покрито с мембрана.
Скакалец
Скакалците са подразред, отнасящ се към разред Правокрили. Разпространените в България скакалци спадат към две семейства: Полски скакалци и Дървесни скакалци . От полските скакалци в България по-широко са разпространени два вида:
- Италиански скакалец (Calliptamus italicus)
- Марокански скакалец (Dociostaurus maroccanus)
От дървесните видове по-широко разпространение в България имат също два вида:
- Зелен скакалец (Tettigonia viridissima)
- Горски скакалец (Isophya tenuicerca)
По отношение на предпочитанията си в храненето, скакалците спадат към многоядните неприятели на растенията, т.е. те се хранят с голям брой културни и диви растения от различни ботанически семейства; Скакалците имат широка екологична пластичност, поради което практически могат да се срещнат по цялото земно кълбо; Скакалците имат склонност към масово размножаване, което в определени години води до каламитет и може да причини тотални вреди при културните и дивите растителни видове, върху земеделското производство и горите, а също така и върху екологичната среда като цяло.
Оса
Осите по света са над пет хиляди вида. Те са жилещи насекоми, хранещи се според вида си с нектар, както и с други насекоми. Най-обичайни видове вредители в България са европейски оси, обикновени оси, растителни, листни оси, плодови и хартиени оси. У нас най-често се среща европейска жълта оса, наричана още германска. Осите са прародител на медоносната пчела. Въпреки че не произвеждат мед, всички оси имат важна функция за опрашването на растенията и унищожаване на вредители по растителни култури. Лошата слава на осите идва основно от това, че жилят. Ужилванията са болезнени и опасни при алергия към отровата им. Подобно на стършелите, осите не умират, след като ужилят. Те често са агресивни, ако са нападнати, и могат да жилят десетки пъти. В началото хищници, които се хранят с насекоми, с еволюцията осите започват да се хранят и с цветен прашец.
Тюлен
Тюлените са отлично приспособени за воден начин на живот. Тялото им е издължено, с много гъвкав гръбначен стълб и къси крайници, наподобяващи перки. Наричат се „безухи“, защото нямат външно ухо. Размерите им варират от 1,2 до 6,5 m дължина на тялото, като при повечето видове няма съществена разлика в големината между половете. На сушата същинските тюлени се придвижват пълзейки или пързаляйки се по корем, като само се отбутват с късите си крайници, без да могат да стъпват на тях.Тюлените се гмуркат на значителна дълбочина: Гренландски тюлен е бил намерен заплетен в рибарска мрежа на дълбочина 180 m; Обикновеният тюлен достига до 90 m в опитни условия, а истински шампион е Тюленът на Уедъл достигащ до 700 m дълбочина. Преди да се гмурнат, тюлените изпускат по–голямата част от въздуха в дробовете си и на определена дълбочина изпадат в тъй нареченато състояние на апнея.
Африкански слон
Африканският саванен слон е най-едрото съвременно сухоземно животно на планетата. Възрастните мъжки достигат дължина 6 – 6,8 m, височина 4 m и тегло между 7 и 10 тона. Най-едрият регистриран слон досега е убитият в Ангола през 1955 г. африкански слон с тегло 12,234 тона. Малките се раждат с тегло 120 кг.
Има голяма глава с големи уши и дълъг хобот, който е образуван от срастването на носа и горната устна. Хоботът е изключително гъвкав и служи за хващане, за хранене, за поставяне на вода в устата и за къпане. Слоновете притежават огромни зъби-бивници, тежащи 60-100 кг. Горните резци (бивни) са силно удължени – до 1-2 метра. Най-големите зъби са били на слон от Танзания и са тежали 165 кг. Имат силно развит слух и обоняние и по-слабо развито зрение. Характерът е непостоянен – при определени условия става агресивен.