В Стария Завет на Библията татуирането изрично е забранено, защото е присъщо на култа към мъртвите на езическите народи: „Заради мъртвец не правете резки по снагата си и не чертайте по себе си букви“ (Левит 19:28). В житието на сестра си Макрина св. Григорий Нисийски описва как след нейната смърт през 379 г. той открил над гърдата ѝ „знак“, сякаш продупчен от Бога с игли. Това обаче не е ритуална татуировка, а следа от чудотворно изцеление на кожен рак.
Според св. Епифаний Кипърски монтанистите, които са православни разколници в Мала Азия през II век, бодат малки деца с игли, за да източат кръвта им. Ако бебето умре след такава операция, то се обявява за мъченик. Ако оживее, смята се, че ще стане велик свещеник.Този странен обред най-вероятно е белязване или татуиране на Божието име след кръщение, което отдавна не се практикува в Църквата.
В келтското езичество също се среща свещено татуиране, което е описано от Юлий Цезар в кн. V на Галските войни. Този обичай е запазен и преосмислен в раннохристиянската епоха. След романизирането на Келтската църква в Ирландия той е забранен като signa diabolica и stigmatibus malignis. Коптите в Египет и хърватите католици в Босна и Херцеговина при кръщение татуират кръст върху ръцете и гърдите на децата си, за да се разпознават помежду си и да демонстрират религиозната си идентичност в преобладаващо ислямска среда.
