Третата българска държава е термин, използван от историческата наука, за да отбележи третия етап на възстановяване на българската държавност. Тя започва съществуването си на 3 март 1878 г., когато със Санстефанския мирен договор е сложен край на Руско-турската война. Съгласно този договор територията ѝ е следвало да обхваща населените с българи земи от Черно море до Охридско езеро и от Дунав до Бяло море. След войната Великите сили провеждат Берлинския конгрес през юни – юли 1878 г, на който Санстефанският договор, който всъщност е предварителен, е преразгледан. Притеснени от значителното руско влияние на Балканите, Великите сили изработват и подписват нов окончателен договор, наречен Берлински. Княжество България все пак е създадено, но е намалено значително по-размер.
