Средната грамотност на населението е 98,2% според преброяването от 2001 г. По данни на Евробарометър от 2005, близо 21% от населението владее руски език, а около 15% – английски език. Процентът на владеене на западни чужди езици се покачва. През 2000 – 2001 г. около 30% от учениците в начални училища са изучавали английския като втори език, а 25% – френския. Образователната система е под надзора на Министерството на образованието и науката. Степените на образование в България са четири – начално (1-ви до 4-ти клас), основно (5-ти до 8-ми клас), средно (9-ти до 12-ти клас) и висше. На територията на страната съществуват над 40 акредитирани висши учебни заведения (ВУЗ) – колежи и университети.[35] Качеството на българското образование е ниско. Неадекватно големият брой университети, липсата на материална база в учебните заведения, както и липсата на държавно финансиране в областта на науката и иновациите са причина образователната система да произвежда некачествени кадри, а икономиката да е неатрактивна за инвеститори.[36]
Българската здравна система претърпява много промени след 1990 г. След 2000 г. са прокарани редица реформи в здравното осигуряване, целящи намаляването на държавното финансиране на осигурителната система и по-голяма отговорност на частния сектор в него. Задължителното здравно осигуряване е отговорност на Националната здравноосигурителна каса, която работи с 88 частни и 312 държавни и общински болници.[37] От 33 европейски държави (вкл. 27-те в ЕС), България се нарежда на предпоследно място по качество на здравните услуги.
