„Портретът на Дориан Грей е роман от Оскар Уайлд. Той е сред най-популярните произведения на Уайлд и единственият роман в творчеството му.Скандалният роман „Портретът на Дориан Грей“ за пръв път достига до читателската аудитория през 1890, когато започва публикацията му в американското литературно списание „Lippincott’s Monthly Magazine“. Макар че става жертва на безпощадна цензура, преди да бъде отпечатано на страниците на списанието, произведението успява да всее смут сред литературните кръгове, дотогава все още сковани от консервативните викториански ценности.Уайлд преработва и разширява изданието. През април 1891г, редакторски къщи публикуват преработения вариант на Портретът на Дориан Грей. Като част от литературата на 19-ти век, Портретът на Дориан Грей е пример за роман със силни теми интерпретирани от легендарния Фауст. Емблематичният роман на Оскар Уайлд може да притесни дори и човека на 21 век, за когото скандалното и морално неприемливото са част от ежедневието. Въпреки това по време на четенето гримасите на укор се сменят с други, издаващи интелектуалното удоволствие, което писателският талант и остроумието на Уайлд пораждат. Или безпокойството, което обзема искрения читател, когато признава пред себе си, че пороците на главния (анти)герой са всъщност толкова типични, универсални, обикновени. Дориан Грей е еманация на най-лошото, характерно за човешката природа – суетата, лекомислието, жестокостта, самозабравата и слабостта пред изкушението.В чисто художествен план романът се откроява с блестящия си афористичен стил. Диалозите умело са изградени върху играта на думи, в тях блика жизнерадостно остроумие. Като изявен естет Уайлд смята, че в литературата трябва да има изящество, очарование и най-вече въображение.
Резюме:
Историята е позната. Сюжетът е конструиран около Фаустовия мотив – героят жертва душата си в замяна на вечна младост и красота. С годините по съвършения облик на Дориан Грей не се отпечатва нито белег от моралната му деградация. Вместо самия Дориан грозотата и старостта застигат само портрета му, създаден някога, за да увековечи неговата младежка енергия, невинност и изящна красота.
Герои:
Дориан Грей – красив, нарцистичен млад мъж омаян от „новия“ хедонизъм на лорд Хенри. Той се отдава на всяко удоволствие (морално и неморално), което в животът в крайна сметка води до смърт.
Базил Холуърд – дълбоко морален човек, художникът на портрета.Заслепен от Дориан, чийто патронаж осъзнава потенциала му като художник. Портретът на Дориан Грей е шедьовър на Базил.
Лорд Хенри „Хари“ Уотън – властен аристократ, който проповядва философията на разгулния живот. Първоначално приятел на Базил, но го пренебрегва заради красотата на Дориан.
Сибил Вейн – талантлива актриса и певица, тя е бедно,красиво момиче,в което Дориан Грей се влюбва.След като се влюбва в него тя вече не намира удоволствие в ролите си и измислената любов в тези пиеси и избира да изживее истинската любов.Самоубива се след като разбира,че Дориан вече не я обича; по това, лорд Хенри я оприличава на Офелия, в Хамлет.
Джейм Вейн-брат на Сибил.Моряк,който заминава за Австралия.Той е защитник на сестра си,особено след като вижда,че майка им се интересува само от парите на Дориан.Вярва,че той ще нарани Сибил и си обещава да му отмъсти,ако ѝ се случи нещо.След като тя се самоубива, Джеймс е обсебен от идеята да убие Дориан.Започва да го дебне, но е убит случайно от ловец.
Алън Кембъл – химик,приятел на Дориан в миналото. Дориан го изнудва да унищожи тялото на Базил и да прикрие престъплението му.По-късно Кембъл се самоубива.
Лорд Фермор – чичо на лорд Хенри.Осведомява го за произхода на Дориан Грей.
Виктория Уотън – съпругата на лорд Хенри,която той третира с презрение.Тя го напуска.
