Разпространение
Среща се в горите на Югоизточна Азия до 3000 m надм. вис: от Тибет и Непал до Югоизточен Китай, и от Североизточна Индия до о-в Суматра. По-рано разпространена до Централна Индия и на о-в Ява, но вече не се среща по тези места.
Физическа характеристика
Азиатската златна котка е котка със средни размери: дължина на тялото от 66 до 105 cm, а на опашката 50 cm, тегло от 8,5 до 16 кг. Окраската ѝ е червеникаво до златисто-кафява, но се срещат и сивкави или изцяло черни екземпляри (меланизъм). Нарича се златна котка заради лекия златист оттенък от жълтеникавата основа на косъма. На муцуната има характерни бели и тъмни шарки, гърлото и гърдите също са бели, а лапите и върха на опашката обикновено са по-тъмни от останалата част на тялото. Въпреки че като цяло окраската ѝ е изчистена, без петна, подобно на пумата, в Китай се срещат и петнисти златни котки.
Начин на живот и хранене
Златна котка в зоопарк
Азиатската златна котка обитава листопадни и вечнозелени дъждовни гори до 3000 м надм. вис., като предпочита скалисти местности. Въпреки че се смята за нощно животно с дървесен начин на живот, ловува и през деня, а според последните наблюдения предпочита да търси плячка на земята. Храни се предимно с гризачи и други дребни бозайници, птици, гущери, но напада и млади елени. Набезите ѝ над домашни животни са рядкост. Тази котка е една от малкото наблюдавани да се хранят с мърша.
Азиатската златна котка е териториален и самотен хищник, но има случаи при лов на по-едра плячка да ловува на двойки.
