Пенчо Петков Славейков е роден на 27.04.1866 г. Следва философия в Лайпциг (1892-1898), където слуша лекции на естета неокантианец Й. Фолкелт, психолога В. Вундт, изучава големите немски поети и философи. След завръщането си в България (1898) става близък помощник на д-р К. Кръстев в редактирането на сп. „Мисъл“, идеолог на кръга „Мисъл“. Известно време е директор на Народния театър и Народната библиотека. Напуска България и умира в Италия на 28.05.1912 г. Висококултурен, широко образован, той е една от централните фигури в българската следосвобожденска литература. Издава стихосбирките „Сън за щастие“, „Епически песни“, „На Острова на блажените“ и други.
