Данте Алигиери (на италиански: Dante Alighieri), много често наричан само Данте е италиански поет, писател, литератор, философ и политически мислител от град Флоренция по време на Средновековието. Неговото най-прочуто произведение е „Комедия“, по-късно получило името „Божествена комедия“ („La Divina Commedia“), считано за връхна точка в развитието на средновековната литература и основополагащо за развитието на съвременния италиански език.Наричан е „баща на италианския език“.

В Италия е известен като „Върховният поет“’ (на италиански: il Sommo Poeta) или просто „Поетът“ (на италиански: il Poeta). Данте, Петрарка и Бокачо са известни като „трите фонтана“ или „трите корони“.

Детство и произход Данте в изгнание Точната рождена дата на Данте Алигиери не е известна, въпреки че той съобщава, че е роден под знака на Близнаци, т.е. през май или юни. Когато пише „На попрището жизнено в средата“ Данте е на около 35 години, като средната продължителност на живота според Библията е 70 години. Въображаемото „пътуване“ се състоява през 1300 г., което ни позволява да изчислим приблизително годината му на раждане 1265 г. През 1265 Слънцето е в Близнаци приблизително в периода от 11 май до 11 юни

Той е роден в изтъкнато флорентинско семейство (чието истинско фамилно име е Алагиери), политически ориентирано към гвелфите — политически съюз, който се намира в сложни опозиционни отношения с гибелините. Самите гвелфи са разделени на черни и бели. Според Данте, неговото семейство има древноримски корени (Ад, XV, 76), но най-ранният му известен предшественик е живелият не по-рано от 1100 г. Качагуида дели Елисеи. Баща му, Алигиеро ди Белинчоне, е бял гвелф, но след като гибелините побеждават в битката при Монтаперти, той не получава никакво наказание за своите политически възгледи, което говори за репутацията на неговото семейство. Майката на Данте е Дона Бела дели Абати. „Бела“ е съкратено от Габриела, но също така означава и „красива“, докато Абати (името на могъщ род) означава в превод „членове на ордени, които се прехранват с просия“ — наистина странно име. Тя умира, когато Данте е 5–6 годишен, и Алигиеро скоро се жени за Лапа ди Карисимо Чалуфи. (Не е сигурно дали се е оженил за нея, защото повторните бракове на вдовците не са били толерирани в обществото). Тази жена обаче със сигурност му ражда две деца — Франческо, братът на Данте, и сестра му — Тана (Гаетана).

През 1277, когато Данте е на 12 години, той е обещан за съпруг на Джема, дъщерята на Мането Донати. Сключването на брачни договори в такава ранна възраст по онова време е нещо съвсем обичайно и представлява важна церемония, изискваща официални документи, подписани пред нотариус. По това време обаче Данте вече обича друга — Беатриче Портинари, която среща когато е на 9 години, а тя на 8. Данте се влюбва почти моментално в нея, любов, която остава с него през целия си живот, въпреки че тя се омъжва за друг мъж, банкер през 1287 г. Беатриче умира три години по-късно, през юни 1290 г. на 24-годишна възраст. Данте продължава да обича и уважава отношение тази жена и след смъртта ѝ, дори след като се жени за Джема Донати през 1285 г. и има деца. След смъртта на Беатриче, Данте се оттегля в интензивно учене и започва да композира стихове, посветени на нейната памет. Той никога не посвещава стихове на жена си.

Данте има няколко синове от Джема. Както често се случва с известните хора, много хора претендират, че са потомци на Данте; за Джакопо, Пиетро и Антония обаче се знае с най-голяма вероятност, че са негови деца. Антония става монахиня под името сестра Беатриче. Друг човек, Джовани, твърди, че е негов син и го придружава в изгнаничеството му, но има някои съмнения около истинността на твърденията му.

БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ПЪРВА

[1] Цялата тая песен, както и втората, могат да се смятат като един вид предговор, в който Данте обяснява, чрез символи и алегории, причините, които са го накарали да напише своята пое ма, и целта, която е имал предвид. В широк смисъл Данте иска да посочи чрез какви средства може човек да вземе връх над страстите и заблужденията, които се стремят да го погубят, и по кой път може да достигне до пълно нравствено съвършенство. В по-тесен смисъл поетът е имал предвид и печалното положение, в което се е намирала тогавашна Италия (началото на XIV в.) и от което не е могло да се излезе освен чрез нравствено прераждане на човека, защото само при добри нрави може да има истинска свобода и щастие. На тия две идеи отговарят тъмният лес (гора), в който поетът се е изгубил, и могилата, в подножието на която се е намирал при излизането си от леса. Лесът означава заблужденията, в които се лута човек и отдето не го оставят да излезе страстите и пороците. Лесът изобразява едновременно политическата и нравствена анархия, в която се е намирала Италия. Могилата е идеалът, към който се стреми мъдрецът, душевният мир и блаженството, до които се достига чрез съзерцание на вечните истини и пречистване от пороците. Към този идеал се стреми поетът, но за да го постигне, той трябва да слезе по-напред в Ада, където пред зрелището на престъпленията и мъките, които влекат след себе си, ще може да се проникне напълно от ония знания и истини, от които има нужда, за да може да довърши щастливо предприетия път.

Действието на поемата захваща на 24 март 1300 г. през нощта срещу велики петък, когато Данте е бил на 35 години, възраст, в която, както той пише в „Пир“, човек достига „на жизненото поприще в средата“ и в която разумът взема връх над страстите.↑

[2] Трите звяра, които поетът среща, когато излиза от леса и захваща да се качва по могилата, изобразяват пороците, които пречат на нравственото прераждане на човека: пантерата — завистта, лъвът — гордостта, вълчицата — сребролюбието. Според някои тълкуватели по-вярно е да се приеме пантерата като алегорическо изображение на сладострастието. В по-тесен смисъл Данте е искал да представи в тая алегория причините, които са препятствували за доброто уреждане на Италия. Пантерата е самото отечество на поета, завистливата Флоренция, лека, подвижна и разделена на бели и черни, лъвът е гордата и честолюбива Франция, която освен че е владяла в Неапол, е причинявала големи злини чрез постоянната си намеса в италианските работи, а вълчицата е папската курия, която са обвинявали изобщо в безмерна жажда за пари. С това тълкувание се схождат политическите идеи на Данте, за когото най-съвършено управление е била монархията, и само то, с един император, който ще стои в Рим, е могло да дари ред, свобода и щастие на Италия. Всички ония, които са пречели да се създаде тая монархия, са били врагове на Италия и виновници за нейните нещастия. ↑

[3] Виргилий (Вергилий) е роден всъщност не в Мантова (град Мантуа), а в едно село, близо до Мантуа, Андес, сегашното Пиетола. ↑

[4] Според по-широкия или по-тесен смисъл, който се приписва на зверовете, поетът иска да каже, че сребролюбието се съюзява с много други пороци за постигане на своите цели или че папската курия прибягва до помощта на разни могъщи лица и власти, за да запази своята светска власт и благата, които е извличала от нея. ↑

[5] В текста е наречен хрът (ловно куче) онзи, който ще подгони вълчицата и ще я погуби. Не мисля, че съм сторил грешка, като не съм превел буквално текста. Той е бил в мисълта на поета някой храбър и щастлив юнак, който, въодушевен от любов към Италия, ще възобнови империята, като унищожи гуелфизма. По всяка вероятност Данте е имал пред вид Кан Гранде делла Скала, владетел на Верона, храбър гибелински вожд. който един от първите, с брат си, Бартоломео делла Скала, е дал гостоприемно убежище на поета след изгнанието му от Флоренция. Кан Гранде често се споменава в „Божествената комедия“. Според някои тълкуватели думите на Вергилий се отнасят по-вероятно до Угучьоне дела Фоджьола, също така храбър гибелински вожд, който е държал няколко години под властта си Сиена, където, благодарение на това обстоятелство, и Данте е могъл да поживее известно време. ↑
[6] През Ада. ↑
[7] Грешниците от Чистилището. ↑
[8] Намеква се за Беатриче. ↑