Тест за 6 клас
Микроскопът ни позволява да разглеждаме в детайли не само микроорганизми като вирусите и бактериите, а и спорите на микроскопичните растения и цветния прашец.
а) детайли
б) микроорганизми
в) бактерии
г) цветен прашец 2. Кое изречение е безлично?
а) Видях силует в мрака.
б) Избрахме хубав подарък.
в) Слънцето изгрява в шест часа.
г) За премиерата няма билети. 3. С кой израз може да се замени подчертаната дума, така че смисълът на изречението да се запази? Някои хора носят амулети, вярвайки в силата им да предпазват от злини и нещастия.
а) като вярват
б) когато вярват
в) за да вярват
г) както вярват
4. В кое изречение НЕ е допусната пунктуационна грешка?
а) Ще приема разбира се поканата за участие в проекта.
б) Ще приема, разбира се поканата за участие в проекта.
в) Ще приема разбира се, поканата за участие в проекта.
г) Ще приема, разбира се, поканата за участие в проекта.
5. Какъв е видът на изречението? Заваля дъжд и навън захладня.
а) просто безподложно
б) просто разширено
в) сложно съчинено
г) сложно съставно
6. Кое от изреченията е сложно съчинено изречение?
а) Или трябваше да направи свое предложение, или да се съгласи с останалите.
б) Бяха навлезли вече в гората, когато установиха объркването си.
в) Младежите и девойките, насядали около масата, оживено разговаряха.
г) След представлението актьорите започнаха да се покланят пред възторжената публика.
7. Кое от подчертаните местоимения е употребено правилно?
а) На някой обадиха ли се?
б) Ще играем с някой от тях.
в) Някой ще те повика.
г) Ще попитам някой.
8. В кое изречение глаголната форма е в страдателен залог?
а) Милиони зрители гледаха филма.
б) Филмът е гледан от милиони зрители.
в) Академията връчи награди на актьорите.
г) Той често се вижда с приятелите си.
9. В кое изречение причастието НЕ изпълнява службата на подлог?
а) Скрилият истината не остана без наказание.
б) Виждащият забелязва и най-дребните неща.
в) Падналата се изправи бързо и продължи напред.
г) Бягащият човек се спъна и се подпря на стената.
10. Кой е правилният израз за смисъла на изречението? Госпожо Директор, ………………… колкото е възможно по-бързо на молбата ни.
а) би ли отговорила
б) бихте ли отговорила
в) би ли отговорили
г) бихте ли отговорили
11. В кое изречение е употребена глаголна форма за минало неопределено време?
а) Той е дошъл преди тебе на срещата.
б) Те влезли и всичко казали на учителя.
в) Не щеш ли, срещнали се случайно на пътя.
г) Щях да те изпреваря, но ме боли кракът.
12. Коя от думите е написана правилно?
а) таржествен
б) сполучлив
в) прокалнат
г) изкошение
13. Кой образ на родното пространство присъства и във „Вятър ечи, Балкан стене”, и в „Хайдути”?
а) морето
б) планината
в) полето
г) реката
14. В коя творба са противопоставени светът на фантазията и светът на реалността?
а) в „Щастливия принц”
б) в „Автобиография”
в) в „История славянобългарска”
г) в „Братчетата на Гаврош”
15. Действието в разказа „Косачи” от Елин Пелин се развива в:
а) един ден
б) една нощ
в) една седмица
г) един месец
16. Основният конфликт в главата „Радини вълнения” от романа „Под игото” е между:
а) Рада Госпожина и Хаджи Ровоама
б) Рада Госпожина и Кириак Стефчов
в) Кириак Стефчов и Бойчо Огнянов
г) Рада Госпожина и Бойчо Огнянов
17. Какъв вид характеристика на героя има в откъса от разказа „Серафим” на Йордан Йовков? – Хубаво си е то, мойто палто – продължи той с някаква особена радост в гласа си. – Аз като го позакърпя пак, ще прекарам с него и таз зима. Пък ако ми е писано, с него може да се представя и пред бога. То там, на онзи свят, туй палто може да ми помогне. Може пък там да ми дадат ново палто, златно, тъй да се каже, скъпоценно…
а) портретна характеристика
б) косвена характеристика
в) речева характеристика
г) чрез постъпки и действия
18. В коя творба алегорията е основно художествено средство?
а) в „Художник”
б) в „Гълъбът и мравката”
в) в „Хубава си, моя горо”
г) в „Към родината
Сбит преразказ на откъс от разказа
ЙОРДАН ЙОВКОВ […] Серафим малко работеше, бавно пипаше, но не обичаше да стои празен. Пред къщата на Еня, която беше наблизо, бяха стоварени кой знай кога камъни и както бяха насваляни, тъй си стояха разхвърляни. Серафим ги прибра на едно място и ги нареди. След туй ходи за вода. След туй поля пред кафенето и премете. Вечерта Серафим остана на гости на Еня, но отказа да спи в кафенето. Той застана точно по средата на мегданя пред кафенето и там взе да си приготвя легло. – Че са барем тука под стряхата бе, българино! – рече му Еню. – Дай си гърба на стената, легни на пейката, ако искаш. – Не, тук ми е по-добре мене. – Ще ти духа. – Не ми духа. Да ми духа сега, че като умра, няма да ми духа, няма да ми вей… Той гледаше Еня и се усмихваше с насълзените си очи. „Страх го е да не го оберат“ – помисли си Еню, като забеляза, че Серафим се попипва по пазвата. Той го остави да прави каквото си ще, затвори кафенето и си отиде в къщи. На другия ден той се забави късно доде да отвори. Той завари Серафим седнал на пейката и както вчера, режеше си хляб с костурката и закусваше. Еню се изправи пред него, изгледа го продължително, след туй каза: – Ти какво си направил? – Какво съм направил! Никому нищо не съм направил – кротко отвърна Серафим. – Дал си пари на Павлина, оназ, дето снощи беше тука, дето искаше пари от мене. Аз сега бях у тях, тя ми каза. Как тъй даваш пари на човек, когото не познаваш? Че може да те излъже, може да не ти ги върне. – Ба, ще ми ги върне тя. Нека заведе мъжа си на болницата, може да му помогнат докторите. А пък моите пари ще ги върне. На нас, помежду ни, условието знаеш ли как е? – Когато господ на нея – и тя на мене. Аз не бързам. Еню прехапа устните си и замълча. – А палто? С какво ще си купиш палто? – каза той. – Че нали имам палто? Я го я! – Серафим взе палтото от пейката и го разгъна. – Хубаво си е то, мойто палто, нищо не му е… Той се усмихваше и леко поклащаше глава, като че броеше кръпките или като че си спомняше нещо. Десет и повече години има, откакто се кани да си купи палто. Докато беше млад, каквото изкарваше, изпиваше го. Сега вече не пиеше, защото твърде не беше здрав, но често даваше някому парите си, както беше ги дал тая сутрин на Павлина. Оттогаз на палтото му взеха да се явяват тия големи кръпки от сива аба. – Хубаво си е то, мойто палто – продължи той с някаква особена радост в гласа. – Аз като го позакърпя пак, ще прекарам с него и таз зима. Пък ако ми е писано, с него може да се представя и пред Бога. То там, на онзи свят, туй палто може да ми помогне. Може пък там да ми дадат ново палто, златно, тъй да се каже, скъпоценно… Серафим говореше на Еня, но не го погледна. Той пусна палтото на коленете си, позагледа се пред себе си и се усмихна.
