На 20 май 1874 г. с ужасяващ шум в дъбовата гора край белоградчишкото село Върба се забива метеорит, който прави кратер с дълбочина един метър. Събитието е станало на място, отдалечено на 15 минути от малкото селце, в което още тогава е имало едва петнайсетина къщи. Този факт е добре известен в научните среди, метеоритът е проучен и има публикации за него още през XIX век, но в белоградчик днес почти никой не пази спомен за събитието. Черният къс извънземен материал е намерен и части от него присъстват в престижни метеоритни колекции, но в България не е останало нито едно парченце, казва професорът по физикохимия Борислав Тошев, който е автор на няколко публикации за Белоградчишкия метеорит. Професорът обаче е виждал парченце от него, което се съхранява във Виена, и споделя, че още помни вълнението. Теглото на метеорита е било около 3,6 кг. Най-голям къс от него (3040 г) се пази в Музея по естествена история в Будапеща. Къс от 104 г може да се види в Музея по естествена история във Виена, 74 грама се намират в Музея по естествена история в Париж. Три къса с общо тегло 38 г са в Британския музей. Малки образци с тегло 1,5 г, 4,5 г и 1,8 г се намират съответно в Музея по естествена история в Берлин, Колекцията от метеорити във Ватикана и в Музея по естествена история в Чикаго. В световните метеоритни каталози той най-често се означава с името Virba. Първата публикация за белоградчишкия метеорит е от 1874 г. на професора по геология Габриел-Огюст Добре, който пише: „Парчето ми беше изпратено от Негово Превъзходителство Сафвет паша, министър на образованието. Както обикновено, падането е било съпроводено от силен шум. Тялото е покрито изцяло с черна матова кора. Метеоритът от Вирба принадлежи към групата на sporadosideres, от раздел oligosideres. Той се отнася към най-разпространения вид, като метеорита от Люсе (Сарт, департамент в Северозападна Франция) или луцеит.“ Белоградчишкият метеорит е описан и от един от най-известните изследователи на метеоритите – Уолтър Флайт. Проф.Тошев цитира в публикациите си неговото описание: „Той е покрит с черна кора, под която се вижда метеорит със светлосив цвят с много дребнозърнеста текстура, с метални зърна, диспергирани в масата на образеца. Микроскопичните изследвания показват, че скалната маса е прозрачна и почти безцветна, като скалните частици действат на поляризованата светлина. Металната част е от никел и желязо; железният сулфид се доказва с киселина. Силициевите съставки се желират с киселината и показват наличие на оливин. Другите пет документирани метериорити, падали в България, са в Разград от 1740 г., с.Гумошник, Троянско, през 1904 г., Силистра през 1917 г., Коньово през 1931 и с.Павел, Великотърновско на 28 февруари 1966 г.
Копирано от https://www.24chasa.bg/Article/1776472
© www.24chasa.bg